Сандра Браун - Горещо утро

— Нямам намерение да обсъждам това с теб.

— Никога преди не бях виждала съвсем гол мъж. Не си ли очаквал да проявя любопитство?

— Предполагам. Но беше по-добре да не ми го казваш.

— Защо? Ти си първият гол мъж, когото виждам.

— Ще престанеш ли да го повтаряш?

— Е, не се ядосвай толкова. Ти също си ме вижда гола.

Той й се закани с пръст и каза строго:

— Само защото беше необходимо, Бенър. Асистирах на доктора.

— Разбирам, — каза тя като наведе очи — но аз не те съм преследвала, за да ти сваля дрехите. Когато се събудих и извиках, не знаех, че ще дойдеш тук съвсем гол.

— Винаги спя така! — извика той, оправдавайки се.

Тя подложи ръце под главата си, подпря се на възглавницата и се усмихна с усмивката на котката от приказката, току-що погълнала канарчето.

— Наистина ли?

Джейк беше вбесен, че се хвана. Беше й казал това, което тя искаше да знае. Победоносният блясък в очите й беше също толкова съблазнителен, както и отпуснатата поза. За да запази достойнството си, той трябваше да смачка нейното самодоволство. От ядосано, изражението му стана арогантно. Той пристъпи напред, оглеждащ тялото й.

— Не можем да оставим незадоволено любопитството ти, нали?

— Какво имаш предвид? — попита тя, като любезността й отстъпи място на неловката предпазливост.

Очите на Бенър се разшириха от удивление, когато той разкопча колана си. Тя облиза устни.

— Почакай една минута.

Той замълча.

— Защо?

— Какво правиш?

Той се усмихна и твърдите му силни пръсти продължиха да работят върху копчетата на панталона.

— Разкопчавам си панталона.

Тя седна. Любопитството й се беше изпарило.

— Почакай, Джейк!

Той разкопча и последното копче.

— Ти искаше да ти отговоря на въпроса, нали?

— Аз…

— Е, ето и отговорът.

Тя стисна очи, когато ръцете му тръгнаха отново.

— Не, не винаги си точа бръснача преди да се бръсна. Само когато има нужда. Обикновено един път седмично.

Тя бързо отвори очи. Той спокойно напъхваше ризата си в панталона. Обзе я огромна ярост.

— Някакви други въпроси?

— Ти,… ти…

Той подсвирна:

— Е, недей да се сърдиш толкова, Бенър. Не забравяй, че се нуждаеш от почивка.

Той улови възглавницата, запратена към главата му, и се запъти към вратата.

Гръмкият му смях заглуши яростния й вик.

— Чук, чук. Ще получа ли възглавница в лицето, ако вляза да видя как си?

Той се беше погрижил за Сторми, беше донесъл дърва и сега печката в кухнята бумтеше.

— Не.

Очакваше да я завари намусена, но когато се приближи към леглото не забеляза тя да си спомня за недоразумението. Само въздъхна, като че ли нещо я измъчваше.

— Какво има, Бенър?

Тя завъртя глава.

— Знам, че звучи глупаво, но раната ме сърби ужасно.

— Сърби те? Това вероятно означава, че заздравява. — Той млъкна за секунда, но все пак твърде дълго, за да остане незабелязано. — Дали не е по-добре да я погледна?

Тя доверчиво вдигна очи към него:

— Както прецениш, Джейк.

Той отдръпна одеялото и чаршафа. Когато видя дребната й фигура само в нощница, която очертаваше формите й, гърлото му се сви. Той се изкашля шумно.

— Искаш ли да ъ-ъ-ъ…?

Той направи описателно движение с ръце и се обърна с гръб.

Бенър оголи раната.

— Готово — каза тя тихо.

Джейк се обърна. Очите му се задържаха върху превръзките без да срещнат нейните. Колкото можеше по-нежно, той отстрани бинтовете.

Бенър въздъхна.

— Причиних ли ти болка?

— Не. — Тя гледаше надолу към розовата линия, пресечена от шевове. — Чак сега осъзнах, че наистина съм била разрязана. — Затвори очи и преглътна тежко, борейки се с отвращението, което я разтърси. — Толкова е грозно.

— В сравнение с някои рани, които съм виждал да зашиват, Хюит го е направил майсторски. — Той внимателно опипа областта около разреза. Не намери следи от подуване или зачервяване. — Виж тези мънички ивици от здрава кожа. Това е, което те сърби. Заздравява нормално.

— Изненадана съм, че доктор Хюит не дойде да ме види. Не смяташ ли, че е малко странно?

Джейк реши, че не е нужен толкова голям бинт и го замени с парче мека марля, която докторът беше оставил. Когато свърши, се изкашля смутено:

— Бенър, трябва да ти кажа нещо.

Тя гледаше косата му, която отразяваше светлината от лампата като слънце. Тя можеше да почувства дъха докосващ леко корема й.

— Какво?

— За доктора.

— Да?

— Доведох го тук под дулото на пистолета. — Устните й леко се разтвориха, но тя остана безмълвна. Джейк почувства нужда да й разкаже подробностите. — Той се съгласи да дойде едва когато му казах кой е пациентът. Но след като те прегледа и постави диагнозата стомашна треска, той беше готов да те натъпче с лауданум.