Сандра Браун - Горещо утро

— Шт, шт, Бенър. Не, не можех. Не тогава. Не беше редно.

— А беше ли редно с проститутка?

— Чуй ме — каза той убедително, като разтърси ръката й. — Мика и Лий се върнаха и аз се събудих. Мика ми каза, че е видял Грейди Шелдън в „Райските градини“. Безпокоеше ме, че той е в града. Бях го предупредил да стои далеч от теб. Всичко, което знаех, беше, че те е последвал във Форт Уърт и планира да те отвлече. Отидох при Присила, за да видя дали не мога да открия какви са намеренията му. — Той реши, че е по-разумно да не й казва, че Присила и Грейди поддържат толкова близко приятелство.

— И това беше единствената причина? — попита рязко тя — не си ли…

Той положи ръка на косата й, и тя изпълни шепата му.

— Не, не съм.

— Но на другата сутрин тя се държеше сякаш… е ти знаеш.

Устните му се разтегнаха от раздразнение.

— Каквото и да е казала, е било лъжа. Тя иска да те нарани, за да ме върне към себе си.

— Мислех, че сте приятели.

— Не такива, каквито мислиш. Казвал съм ти и преди, че не спя с Присила.

Тя усукваше една изтеглена нишка от одеялото.

— Грейди каза, че момичетата в публичните домове говорят за теб. Че си легенда.

Той показа задоволството си с усмивка. Но кога видя развълнуваното й изражение, лицето му стана сериозно.

— Бенър, не съм бил с друга жена от онази нощ, когато ти дойде при мен в конюшнята.

— Истина ли е това? — попита тя с хриплив шепот. Той поднесе ръката й към устните си и целуна дланта й. Устните му се движеха по нея, докато изричаше:

— Трудно е за вярване, но се кълна, че е истина.

— А сега ще продължи ли онова, което стана онази нощ?

— Зависи от теб — каза той тихо. — Как искаш ти?

— Никога не съм го крила, Джейк.

Той изучаваше пода между обувките си. Преди няколко дни, когато тя беше пред прага на смъртта, беше осъзнал, че не само физическото желание е това, което го държи в мъртва хватка. Той копнееше да се потопи в тялото й, да, но искаше също да слее сърцето си с нейното.

Отдавна беше престанала да бъде за него дъщерята на Рос и Лидия. Тя беше Бенър. Жена, жената, от която той имаше нуждаеше, която щеше да запълни празнотата в душата му. Ако имаше някой, който можеше да го излекува от цинизма и горчивината, то това беше Бенър. Той беше уморен да се бори със себе си. Тяхното съвместно бъдеще беше вече предопределено, въпреки че само той знаеше това.

Когато я погледна отново, той се усмихна.

— Искаш ли баня в леглото?

— Баня в леглото?

Тя гледаше как той отива до тоалетната маси връща се с купа топла вода и две меки парчета плат. Как ги поставя на масичката до леглото, как се навежда над нея. Очите му разглеждаха лицето й. Той се пресегна, докосна с пръст върха на дръзкото й носле и се усмихна:

— Казвал ли съм ти въобще какво си помислих за онази нощ в конюшнята?

Тя мълчаливо поклати глава. В къщата беше тихо, долавяше се единствено звука от дишането му, шумоленето на дрехите, хипнотизиращата дрезгавост на гласа му.

— Помислих си, че си дяволска жена. Не са онези, които могат да отидат при мъж и да направят което направи ти.

— Беше ли шокиран?

— Да. За мен винаги си била сладката Бенър, хлапе с разплетени плитки и ожулени колене. Дори в на сватбата ти мислех за теб по този начин.

Той сложи пръст на брадичката й и го плъзна надолу по шията до нежната ямичка между ключиците.

— Но онази нощ те видях в друга светлина. Ти си истинска жена, Бенър. Знаех, че никога повече няма да те сменя за нещо друго. Беше ужасно да живея близо до теб и да си спомням онази нощ. Съжалявах за нея.

Той се усмихна накриво:

— Изпитах удоволствие, хиляди пъти пожелавах да се случи отново. — Той се наведе и я целуна. Целувката му беше нежна, но завладяваща. Устните му се движеха върху нейните, разтваряха ги за нежното проникване на езика му.

Когато вдигна глава и я погледна, очите й искряха.

— Искам да се чувстваш добре. Мисля, че трябва да те изкъпя в леглото.

— Трябва ли да съблека нощницата?

— Не — отговори той, усмихвайки се нежно. — Аз ще я съблека.

Сърцето й скочи в гърлото, когато ръцете му посегнаха. Цяла редица копчета, които продължаваха от врата под талията. Той ги беше закопчал, докато тя беше в безсъзнание. Дори сега поруменя при тази мисъл. Бързите му ловки пръсти разкопчаха нощницата, но не я разтвориха. Очите му с жар преминаха по тясната ивица плът, която се показа в отвора, без да я докосва.

— Можеш ли да седнеш, без да те заболи?