Сандра Браун - Горещо утро

Сърцето й се изпълни и преля от любов така, както очите й се напълниха със сълзи от дълбоко вълнение. Тя е нещо повече за Джейк от проститутките, които е имал. Той не й каза, че я обича, но говореше за любов, това са близки неща. С двете си ръце обхвана гърдите й ги моделираше с длани. Той ги стискаше, очертавайки цялата пълнота на малките глобуси, които олицетворяваха женствеността.

— Бенър, Бенър — устните му се движеха, но от тях едва излизаше звук.

— Значи ли това, че ме харесваш? — попита плахо тя.

— Дали те харесвам? — засмя се той леко. — Да, харесвам те.

И отново наведе очи към гърдите й. Сега леко прокарваше пръсти по тях. Беше удивен колко мека е кожата й, колко отзивчиви са зърната й. Когато станаха като кадифени топчици, той отпусна глава върху тях.

Тя беше омагьосана от първото докосване на устните на Джейк. Беше родена за този миг, да даде това удоволствие на Джейк като дар. Звуците, които той издаваше бяха хлипове на неутолим глад и задоволство, въздишки на копнеж и удовлетворение, стонове от желание и успокоение.

Главата на Бенър потъваше във възглавницата при всяко галещо движение на гъвкавия му език. Нежното притискане на устните му докосваше струни в стомаха, сърцевината на женствеността й.

Тя свали ръце и прокара пръсти през косата му, усещайки допира й до кожата си. Мястото между бедрата й се разтапяше от желание и копнеж, пулсираше от удоволствие.

Тя усещаше треперенето на крайниците му и знаеше, че той се измъчва също толкова, колкото и тя.

— Имах нужда от теб, Бенър. От години. През целия си живот.

Джейк се повдигна и бурно я целуна по устата. Когато се отдръпнаха изтощени, той положи леки целувки по устните й и прокара пръсти през косата й. Тя го погледна въпросително.

— Ти не се каниш да…

— Не, няма. Не, докато си още слаба и има опасност да те нараня — устните му бяха меки до нейните — но бих искал да бъда с теб през нощта.

— О, да — промълви тя.

Той стана от леглото и изгаси лампата. Чу шума от дрехите му. Когато се отпусна до нея под завивките, беше гол.

— О, Господи, — изстена той в косата й. Вместо да оправи нощницата, тя я беше свалила. Неговата голота докосваше нейната, коприненото й голо бедро галеше неговото.

— Бъди внимателна — предупреди я той, когато тя се изпъна, за да бъде по-близо до него.

— Не можеш да ме нараниш, Джейк — прошепна тя, обвивайки с ръка врата му и притискайки устни към пулсиращата вена между ключиците.

Ръцете му я държаха нежно, но това му струваше огромни усилия да запази разума си.

— За Бога, Бенър, стой мирно — простена той.

Тя се сви в неговата топлота и той усети прозявката й до гърдите си.

— Лека нощ, Джейк — сънено промълви тя.

— Лека нощ, скъпа.

Докато все още размишляваше върху чудото, че тя лежи в прегръдките му, се случи ново чудо. Той заспа.

— О, велики Боже!

Джейк скочи от леглото, проклинайки. Дългите му крака се заплетоха в завивките. Той погледна през прозореца. Точно, както си и помисли, няколко конника влизаха в двора. По някое време през нощта дъждът беше спрял. Проблясваше слабо слънце.

Бенър седна, очите й бяха уморени. Чаршафът се смъкна до кръста й. Тя също беше съвсем гола. С непохватни движения нахлузи пантофите си.

— Какво става, Джейк?

— Работниците. Пресекли са реката — той погледна безпорядъка, към гърдите й, розови и сънено топли, и въздъхна.

— Ако разберат за миналата нощ… — той остави изречението да увисне във въздуха, докато пъхаше ръце в ръкавите на ризата си.

Грабна чорапите и обувките, издърпа одеялото възглавницата от леглото и изтича в гостната. Разпъна постелките на канапето, разбутвайки ги като че ли е спал там.

Озова се до вратата точно когато Джим извика:

— Хей, има ли някой вкъщи?

С широка прозявка Джейк отвори вратата на къщата.

Той се разкърши, сякаш току-що се събужда. Не беше необичайно да го заварят рано сутрин без обувки и разкопчана риза.

— Говорете тихо — предупреди той, като се намръщи. Гледайки през рамо към затворената врата на стаята на Бенър, той даде на тримата ездачи достатъчно време, за да видят канапето. След това излезе на верандата, и затвори след себе си. Като говореше тихо, той каза:

— Бенър е много болна.

— Болна? — Ренди беше първият, който проговори. Той и останалите бяха онемели при появата на Джейк. Три чифта очи го гледаха подозрително.

— Трябваше да доведа доктор Хюит от града. Апандиситът й щеше да се спука. Той й направи операция.