Сандра Браун - Горещо утро

— Какви ужасии говориш? — промърмори Питър уплашено, поглеждайки към къщата. — А родителите й дори не знаят?

— Нямаше как да им съобщя, нямаше брод през реката, а се страхувах да я оставя сама толкова дълго. — Той поклати глава и предизвика съчувствието им.

— Тя беше много зле, не мога да ви опиша колко зле беше. Мислех, че ще я загубим.

Тримата каубои бяха огорчени. Когато видяха Джейк да излиза от къщата, бяха си помислили най-лошото, но сега той им казваше, че ако не се е погрижил за нея, сега би била мъртва. Смутен, Пит попита:

— Можем ли да направим нещо за нея?

— Не. Само приведете в ред това място след дъжда. Виждали ли сте някога толкова влажен юни? Аз не съм.

Той насочи разговора към страхотния дъжд.

— Как минахте през реката? — попита той.

— Започнахме да ковем един сал и го завършихме снощи. Не е много голям — каза Пит, изплювайки тютюнев сок в калта. — Но е достатъчен да превози през реката човек на кон. Рос ще дойде след малко.

— Така ли? — попита Джейк с привидно спокойствие, сърцето му уплашено подскочи. — Ще съм ви благодарен, ако някой се погрижи за Сторми и го оседлае. Ще отидем да проверим оградите, за да се уверим, че няма повреди. — Сега той се усмихна победоносно. — Трябва да видите стадото, най-хубавите крави и най-породистия бивол, който съм виждал.

— Къде са те? — възкликна Ренди.

— В града. Ще ги докараме утре. Нека изчакаме още един ден земята да изсъхне.

Получили инструкциите му, каубоите тръгнаха към конюшнята. Джейк се върна в къщата и завари Бенър подпряна на вратата. Косата й беше все още разпусната, той с облекчение видя, че си е облякла пеньоар. Дори с подпухнали от съня очи, тя беше съблазнителна и дяволски възбуждаща. Той осъзна, че е рискувал работата и живота си, прекарвайки нощта, държейки я в обятията си.

— Как се чувстваш? — попита бързо той.

Независимо от сексапилността си, тя изглеждаше невинна като дете. Той се почувства отвратително, като перверзен тип, който, развращава деца. И нямаше съмнение, това би помислил Рос за него.

— Добре.

— Сигурна ли си?

Миналата нощ той можеше да я има, но не го направи. А може би, ако беше го направил, тялото му нямаше преминава сега през самия ад. Неконтролируемата му възбуда го караше да й се дразни, а още повече на себе си.

— Да, сигурна съм. Джейк, какво има?

Упоритостта на Бенър не й позволи да покаже напиращите в очите й сълзи. Тя изпитваше болка в гърлото от усилието да ги удържи. Беше очаквала на сутринта той да бъде също така мил, нежен и любящ, както през нощта. Вместо това, сега се мръщеше сърдито. Тя достатъчно добре познаваше твърдия израз на лицето му, за да се страхува от него.

— Няма нищо. Освен това, че Рос е на път.

Бенър мълчаливо гледаше как той си обува чорапите, закопчава си ризата, прибира я в панталона, облича коженото елече и завързва шалчето си.

— Татко? — попита тя високо.

— Да, баща ти. Сега, за Бога, иди си облечи нощницата и лягай. — След като щеше да разказва на Рос колко болна е била, то тя наистина трябваше да изглежда болна!

Той отиде в кухнята, вдигайки много излишен шум, докато свари кафе и приготви закуска от овесено брашно. Когато й занесе закуската, забеляза принадлежностите за бръснене върху тоалетната й масичката.

— По дяволите! — той ги събра с едно рязко движени и ги отнесе в гостната. Сложи ги под другите си неща, надявайки се да убеди Рос, че живеят близо, но разделени.

Докато сновеше нагоре-надолу, Бенър не погледна към него. Тя избягваше очите му, дори не го погледна докато ядеше кашата в тягостната тишина. Нямаше съмнение, че се чувства засрамена, съжалява, че въобще го е поканила да сподели леглото й.

След като се увери, че не е оставил следи в стаята, той отиде в кухнята. Остана там, дори когато видя Рос да идва.

— Бенър? — басовият му глас прогърмя, напомняйки на Джейк за Божия гняв.

— Тук съм, татко — чу я Джейк да отговаря слабо.

— Още в леглото, мързеланке? — това беше всичко, което чу Джейк преди обувките на Рос да отекнат през гостната към спалнята й.

Той остана в кухнята и продължи да пие кафето си. Когато свърши, остави чашката на мивката и събирайки целия си кураж, се запъти към стаята.

— Не си спомням много след това — разказваше Бенър, когато той влезе.

Рос седеше на един стол до леглото й, наведен напред с очи върху лицето на дъщеря си. Беше стиснал двете й ръце в своите. Черните му вежди бяха смръщени.

— Другите неща научих — продължи Бенър — когато се събудих и Джейк, — очите й се обърнаха към мястото, където той стоеше, облегнат на рамката на вратата — ми каза, че докторът ми е направил операция и изрязал апандисита. Той се грижи за мен през цялото време.