Сандра Браун - Горещо утро

— Не забелязахме някакви сериозни щети от дъжда, въпреки, че земята е още влажна на сенчестите места.

— Утре ли ще докарате стадото?

— Да, но конете ще трябва да останат в Ривър Бенд докато построят новия мост.

— Е, — каза тя с въздишка — и без това сега не мога яздя.

— Не се шегуваше за храната — отбеляза той. Из кухнята се виждаха няколко кошници, покрити със салфетки.

— Ще ядем печено пиле тази вечер. Мика каза, че мама го е сготвила тази сутрин. Впрочем, тя пита за теб. Изпратих й поздрави и казах на Мика да предаде, че добре.

Когато го погледна в очите, той долови въпрос, само кимна и отпи от кафето си.

Кошниците съдържаха буркани със зеленчуци и плодове, желета, няколко хляба, кейк и сладкиши за чай, посипани със захар, както ги обичаше Бенър. Тя вече ги беше опитала — топяха се върху езика като масло. Само Мама можеше да ги приготви така! Но удоволствието й от вкусната храна се губеше от сдържаността на Джейк. Тя го разглеждаше изпод мигли. Той не беше свалил кончовите и те се мятаха отстрани, но там където бяха закрепени за краката, му прилягаха смущаващо точно. Тя си спомни как той я беше прегръщал предната нощ и стомахът й сякаш олекна докато гледаше тесния му ханш. Ядосана на себе си, че толкова живо си спомня това, което той очевидно беше забравил, тя подхвърли рязко:

— Можеш ли да си свалиш поне кончовите, преди да седнеш на масата.

— Безпокоят ли те?

Да, безпокояха я, но не по начина, за който той мислеше.

— О, остави ги. Не ме интересува.

— Не, не — каза той. Измъкна закопчалките и дръпна връзките около краката си. — Не искам да разстройвам принцесата.

Хвърли ги на пода до задната врата и се отпусна на стола. Бенър сложи ръце на кръста си и го погледна сърдито:

— Защо си толкова лош към мен? Нищо ли не означава за теб миналата нощ? Тези седмици не промениха ли нещата между нас?

Той я погледна недоверчиво:

— Аз? Ти дори не погледна към мен тази сутрин.

— Защото ти не ми обърна внимание. Ти си нервен и намусен. Държиш се така, сякаш искаш аз да изчезна.

— Почакай за минута — отвърна ядосано той. — Ти се държиш така, сякаш се срамуваш, че съм бил в леглото ти. Сигурен съм, че мислиш, че си омърсена, че Принцесата на Ривър Бенд е унижила себе си, като е спала до един наемен работник.

Очите й заблестяха от изпълнилата я ярост:

— О! — тя тропна с крак — Ти ме вбесяваш. Бих те убила за това, че си толкова глупав. Аз те обичам, Джейк Лангстън. Обичам те.

Сълзи, подобни на диамантчета, проблеснаха в очите й. Тялото й се разтрепери от вълнение, както стоеше изправена, с ръце, силно притиснати към хълбоците. Изглеждаше по-великолепна от всякога и желанието прониза Джейк като нажежено желязо.

С бързо движение ръцете му се стрелнаха напред, я хвана през кръста и я дръпна. Обгърна я и положи глава между гърдите й.

— Наистина ли, Бенър? Наистина? — гласът му прозвуча неравно. Той идваше от дълбините на душата му, проправяйки си път през годините загубени илюзии и отчаяние, безпомощност и горчивина, самообвинения и разкаяние.

Тя се наведе над него и го приюти в косите си, обви с ръце любимата глава и я притисна.

— Да, да. Сляп ли си, Джейк? Как може да не разбереш?

Той повдигна глава и пронизителните му очи изтръгнаха истината. Той я видя да проблясва в дълбините очите й. Обхвана главата й отзад, прокара пръсти по косата й, и я придърпа надолу за целувка, която сля душите им. Беше силна, почти груба страст.

— Бенър, Бенър. — Устата му се спускаше надолу. Тя се движеше гореща и влажна по кожата й. Той отвърза връзките на роклята й, и като отмести коприната, постави ръце върху гърдите й. Отдолу тя носеше камизола. Прозрачната материя не правеше нищо, за да скрие прелестите й. Гърдите й с тъмните си ореоли го привличай набъбнали под дрехата с дръзка покана.

Той я докосна, движейки ръцете си с жестове на благоговение, но твърде буйни, за да бъдат религиозни! Тялото й отвърна. Тя изви гръб и се отдаде на търсещите му устни. Те я облизваха, потъркваха, захапваха, притискайки се и целувайки с дивашка алчност.

Тя вдигна едното си коляно до ръба на стола и го притисна до слабините му, лекичко го разтърка, от което той едва не падна от стола. С леки удари на езика докосваше връхчето на едната й гърда и сякаш я разтърси мълния. Главата й падна на рамото му; косата й се разпиля по гърба. Тя беше така свободна и волна както ръцете, които разкопчаваха седефените копчета на камизолата й.

Той правеше магия с устата си върху гърдите й. Ръцете му се плъзнаха под дрехите и я обгърнаха. Той я придърпа по-близо и тя отвърна. Джейк захапа корсажа й със зъби. После я взе на ръце и я пренесе през сумрачната къща в спалнята, порозовяла от залеза.