Сандра Браун - Горещо утро

Положи я на леглото с грижовност, която не отговаряше на начина, по който издърпа ризата и жилетката си и ги хвърли на пода. Обувките бяха изритани от краката. Той смъкна панталона си и легна до нея. Притисна прекрасното й тяло до своето.

Устните им се срещнаха в огнени целувки. Той я погали по тялото и повдигна края на камизолата. Бедрото й беше гладко под дланта му.

Бенър се извърна по гръб. Посегна за ръката му и я смъкна върху себе си, поставяйки дланта му върху нежната си женственост.

— Боже мой — прошепна той, като стисна очи. Почувства непреодолима нужда да признае малкото си прегрешение. — Онази сутрин…

— Да?

— Когато се събудих…

— Зная.

Той отвори очи и я посипа със сини искри:

— Знаеш? — тя кимна. — Кълна се, не го направих нарочно, Бенър. Предполагам, че просто съм посегнал към теб през нощта и…

Тя спря потока от думи, слагайки пръсти върху устните му.

— Защо не каза нищо?

— Мислех, че сънувам.

— И аз си мислех същото.

— А какво би станало, ако не бях болна и ти знаеше, че съм будна?

— Както сега, например?

— Да, както сега.

Ръката му се вмъкна между бедрата й. Те се разтвориха. Пръстите му започнаха да се движат. Той разтваряше и опипваше леко и нежно, докато я намери влажна топла. Тя въздъхна с неговото име. Пръстите му, плъзнали се в нея, бяха изкусни като езика върху гърдата й. Те я милваха, докато тя започна да се извива неспокойно, с крака обвити около неговите. Той се премести внимателно и се настани между бедрата й.

Очите й бяха замрежени, но се отвориха, когато той я прониза.

— Кажи ми, ако те нараня.

Тя кимна.

Той проникваше в нея бавно и дълго. Безкрайно.

Клепачите й се спуснаха. Чувствата бяха твърде буйни, за да ги сдържа. Джейк я изпълни, твърд и плътен, топъл и гладък. Движеше се. Галеше.

Ръцете се движеха сами върху бедрата и хълбоците му. Тя ги пъхна под дрехите му. Гладките му мускули настръхваха под дланите й, докато тялото му ритмично се движеше в нейното. Джейк стискаше зъби, за да не стигне върха толкова бързо. Гледаше лицето на Бенър, любуваше се на възторга, който съзираше в него. Той се освободи от угризенията, че е обладал неопитна девойка. Това беше жена, негова жена, движеща се с него, отвръщаща, извиваща се под него.

Очите на Бенър широко се отвориха и тя стисна гърби му. Извика името му в момент на паника, когато тялото й се стегна около неговото. Той проникна дълбоко, колкото можеше, добра се до самия вход на съкровеното.

— Да, да, да — повтаряше той, усещайки как тялото й се разтърсва.

Неговото собствено облекчение беше дълго, горещо и великолепно.

— Ти, лъжец такъв! — Когато тя отвори очи, те бяха дълбоко зелени, но в тях проблясваха златисти точици.

— Какво? — засмя се той.

— Ти каза, че не си по-голям от другите мъже.

— Не, не съм. Казах, че не е твоя работа.

— Огромен си — прошепна тя.

— С кого ме сравняваш? — попита той, като се намръщи.

Тя буйно се разсмя и той трепна. Все още не можеше да си наложи да се отдели от нея. Все още тази копринена обвивка го обгръщаше.

— Нищо чудно, че всички дами приказват за теб.

Лицето му стана сериозно:

— Никога не съм бил с дама.

Тя сниши глас почти до шепот:

— Ти си легенда в правенето на любов.

Той я целуна нежно.

— А сега е първи път, когато любя.

С насълзени очи, тя повдигна ръка и докосна лицето и устата му.

— Винаги ли е така вторият път?

— Никога, Бенър. Никога преди не е било.

Той наведе глава да я целуне отново и въпреки нейната протестираща въздишка, се освободи от нея и се претърколи. Очите им се срещнаха и се впиха едни в други над възглавницата. Пръстите му леко опипваха копчетата на блузата й.

— Красива си, Бенър Коулман!

— Ти също, Джейк Лангстън.

Той отрицателно поклати глава.

— Аз съм стар и очукан, като плашило. Скитник на кон.

Тя се наведе и го целуна нежно:

— Не и за мен. Ти винаги ще бъдеш моят Ланселот.

— Кой е той? — той повдигна едната си руса вежда.

Тя проследи извивката й с пръст и леко се засмя:

— Трябва да прочетеш някой път за него. Но уверявам те, че ще бъдеш доволен от сравнението.

После усмивката й премина в гримаса. Ланселот е обичал жената на краля. Дали Джейк обича Лидия все още след тази нощ? Бенър прогони тази мисъл. Няма да позволи нищо да помрачи тази нощ. Джейк е тук, люби я, приема любовта й. Засега това е достатъчно. Тя докосна блестящата му коса:

— Ядосвам се, когато говориш така за себе си.