Сандра Браун - Горещо утро

— Къде отиваш? — попита тя меко, когато се насочи вратата.

Той се обърна и я погледна с копнеж. Тя лежеше на главницата с коса, разпиляна като тъмно мастило върху чаршафите. Очите й бяха влажни.

— Вече си елегантна — той прокара ръка по лицето си — а аз още не съм се избръснал.

— Направи го тук — предложи спонтанно тя.

— Какво?

— Избръсни се тук — тя посочи към шкафа с тоалетната масичка.

— Бенър, — каза той навел очи — не мога.

— Защо?

— Защото, ъ-ъ-ъ… — той търсеше основателна причина — защото няма нищо особено в бръсненето, ето защо.

— След като няма нищо особено, защо не искаш да гледам?

— Нямам нищо против да гледаш. Но…

— Е?

— О, по дяволите! Ако това ще те направи щастлива…

Той излезе, а тя си легна, усмихвайки се самодоволно. Когато се върна, носеше легенче, четка, бръснач и пешкир.

— Надявам се, че разбираш какви затруднения си създавам, за да те забавлявам — промърмори той. Постави принадлежностите си за бръснене на тоалетната масичка и отиде за кана гореща вода от кухнята.

— Не мисли, че не го оценявам — извика тя след него.

Той измърмори нещо, но тя не можа да долови друга дума, освен „хлапе“. Намръщен, Джейк донесе гореща вода и я наля в порцелановата купа за миене. Нарисуваните на нея жълти рози привлякоха вниманието му.

— По-добре не казвай на никого, че съм се бръснал от купа с нарисувани цветя.

— Устата ми е запечатана.

Очите й коварно просветнаха. Това беше знак за оздравяване и единствена причина, поради която Джейк се съобразяваше с нейните прищевки. Тя се поправяше с всеки изминат час. Измъченото от болка и трескаво бълнуване тяло вече дишаше спокойно.

Тя го гледаше как откопчава първите няколко копчета на ризата и подпъхва яката навътре.

— Защо не свалиш ризата си?

Той потопи четката във водата, след това в легенчето със сапун за бръснене и започна да разбърква гъста пяна.

— Защо не си гледаш работата? — Той положи пяна върху бузата си и я размаза с четката, докато покри цяла долна половина на лицето си. — Правил съм това с години без да имам нужда от инструктор.

— Помислих си, че може да накапеш, или нещо такова.

Точно когато го казваше, една капка пяна капна ризата му. Той изруга, взе пешкира и я изтри.

— Не трябва ли да наточиш първо бръснача? — попита тя.

Той не й обърна внимание. Като наклони главата на една страна, прокара острието по бузата си. Изми го в купата с вода и премина втори път.

— Очарователно е!

— О, да, очарователно е — каза той с насмешка. Когато долната част на лицето му беше чисто избръсната, той посегна отново към четката и се насапуниса надолу по врата. Наклони главата си назад, постави острието гърлото си и го прокара нагоре към адамовата ябълка.

— Джейк?

— Хм?

— Би ли казал, че твоят член е по-голям, отколкото на повечето мъже?

— Гадост! — бисерни капчици кръв се появиха шията му. Той се обърна към нея. — Ужасно е да питаш един мъж такова нещо, особено когато държи бръснач до гърлото си.

— Просто сега ми дойде на ум.

— Е, може би не трябва да казваш всичко, което ти дойде на ум. Помисляла ли си въобще за това?

— Е?

— Не е твоя работа! — той се обърна към огледалото и взе пешкира, за да спре струйката кръв. — Такъв въпрос да задава неомъжена млада дама! Или дори омъжена! Къде въобще си чула тази дума?

— Не се ли казва така?

— Понякога, но откъде ти… Не, нека да отгатна, — каза той като вдигна ръце с дланите навън — от Лий и Мика. Да?

— Веднъж се приближих зад тях, когато се облекчаваха в гората. Мисля, че те сравняваха…

— Не го казвай отново.

— Дотогава мислех, че всички са еднакви. Предполагам, че е като с женските гърди. Някои просто са естествено по-големи от други.

— О, господи! — лицето на Джейк придоби болезнено изражение.

— Какво става с теб? Нали между нас няма тайни?

— Очевидно не — той привърши бръсненето и започна да плиска вода на лицето си.

— Нашето съжителство едва ли съответства на законите на приличието. Иначе би си помислил сериозно преди да спиш до мен гол.

Той вдигна глава и без да обръща внимание на водата, която капеше на пода, я погледна изумен.

— Винаги ли спиш така?

— Откъде знаеш как спя?

— Видях те.

— Кога?

— В нощта след операцията.

— Мислех, че си обезумяла от температура и болка.

— Не чак толкова. Мислиш ли, че няма да усетя, че гол мъж се вмъква в леглото ми?

Той се обърна отново към тоалетната масичка и взе пешкира. После го хвърли настрани, оправи яката си и започна да закопчава ризата си.