Сандра Браун - Горещо утро

Той се грижи за нея през целия ден и вечерта.

— Ще останеш с мен отново, нали? — Той замълча докато оправяше завивките й.

— Няма, Бенър.

— Моля те!

— Добре. Но ти заспивай. Имам малко работа.

— Обещаваш ли, че…

— Да, обещавам.

Тя спа през цялата нощ и се събуди само веднъж, когато се опита да се обърна. Той я обгърна:

— Шт, помни, че трябва да лежиш неподвижно — прошепна той в ухото й и я целуна по бузата. Тя се сгуши до него. Този път простена той.

Не можа да заспи още дълго.

На следващата сутрин тя се оплака, че е гладна.

— Този чай не ми е достатъчен — каза тя, като му подаваше празната чаша.

— Това е добър признак.

— На бекон ли ми мирише?

— Да, но не мисля, че можеш да ядеш.

— Джейк, умирам от глад.

Той се намръщи.

— Какво има?

— Имаме съвсем малко провизии. Трябва да отида до града да купя прясно месо, яйца и мляко. Този дъжд обърка всичко. Имаме дяволски късмет, че сме от тази страна на реката и можем да отидем в града. — Той я погледна отблизо:

— Мога ли да те оставя сама за един час?

Мисълта да остане сама един час я изпълни с ужас, но тя не можеше да признае пред Джейк страховете си. Той правеше всичко възможно да се грижи за нея. Можеше поне да не му досажда.

— Разбира се..

Той бързаше, борейки се със стихията през целия път. Времето се влачеше за Бенър, въпреки че проспа по-голямата част. Когато го чу да отваря задната врата, тя почти забрави болката и седна.

— Ти се върна — извика тя.

— Защо не спиш? — Той събличаше мокрите си дрехи в кухнята.

— Уморих се да спя.

— Сигурно защото се оправяш. — Ако усмивката беше лекарство, тя би оздравяла веднага щом той влезе в стаята.

— Липсвах ли ти?

— Какво си ми донесъл? Бифтек и картофи? Шунка? Пуйка?

— Малко телешко за бульон.

— Бульон?

Той седна на ръба на леглото.

— Днес бульон. Утре, може би, пиле. И ако продължаваш да се цупиш, няма да ти дам изненадата.

Раздразнението й се изпари.

— Каква изненада?

Той извади две захарни пръчки от горния си джоб й ги подаде.

— Любимите ти!

Тя притисна захарните пръчки до гърдите си:

— Ти си спомняш!

— По дяволите, когато беше малка не смеех да дойда в Ривър Бенд без тези захарни пръчки.

Тя докосна бузата му.

— Тези захарни пръчки ми напомнят колко се радвах да те видя, макар и за малко. Благодаря.

Слабините на Джейк се изпълниха с желание, толкова бурно, че разтърси цялото му тяло. Той се отдръпна от нея преди да си е спомнил как я почувства през нощта до себе си, преди да си спомни колко сладка е устата й. Тя беше по-добре, но все още беше болна.

— По-добре да се заема с бульона — промърмори той и излезе от стаята.

Той не спа до нея тази нощ. И тя не го помоли. И двамата мълчаливо признаха, че би било безразсъдно.

На следващия ден тя показа забележително подобрение — успя да седне подпряна на възглавницата. Не беше имала температура двадесет и четири часа. Нямаше загнояване около разреза. Тялото й се нуждаеше само от време, за да се възстанови.

— Мислиш ли, че можеш да станеш и да се пораздвижиш? — попита Джейк, като вземаше таблата със закуската от скута й.

Тя беше изяла пържените яйца с апетит.

Сега си мислеше, че ще се радва да се освободи от леглото. Но когато наистина беше дошло времето да опита да измъкне краката си и да види дали те все още я слушат, тя се поколеба. Чувстваше стомаха си невероятно зле. Да стане, да ходи, да се върне в леглото — това изглеждаше непосилна задача.

— Мислиш ли, че трябва? Какво каза доктор Хюит?

Джейк погледна настрани:

— Той, ъ-ъ-ъ, той не спомена за това. Но тази болка никога няма да премине, ако само лежиш.

Като сложи ръце на кръста, Джейк я погледна предизвикателно.

— Да не би да ти хареса гърнето?

Очите й блеснаха с познатата войнственост, която той се беше надявал да провокира.

— Добре, ще го направя.

— И аз мисля така — каза Джейк сухо, опитвайки се да прикрие самодоволството в гласа си.

Тя му хвърли още един убийствен поглед, като отметна завивките и извади краката си от леглото. Долната част на тялото й болезнено се възпротиви и тя се намръщи.

— Почакай Бенър, — омекна Джейк — може би насилвам? Да почакаме до утре.

Тя поклати глава. Лицето й беше бледо, но очите й светеха решително:

— Не. Прав си. Трябва да започна да използвам тези мускули все някога. Когато и да е, това няма да е лесно.

Тя беше стигнала края на леглото. Джейк с болка забеляза колко крехка и дребна изглежда тя с крака подаващи се изпод нощницата и боси пети, търсещи пода.