Сандра Браун - Горещо утро

Все още валеше, когато Джейк я събуди. Полагайки въздушни целувки върху слепоочията й, той прошепна:

— Пристигаме в Ларсен.

Тя се премести, изпъна се и се прозя преди да отвори очи. Когато ги отвори, те се усмихнаха на Джейк. Той я обгърна с ръце. Мика и Лий се разтъпкваха. Остана, пътници си събираха багажа и се приготвяха за слизане.

Бенър пооправи косата си и приглади с ръце безнадеждно измачкания костюм. Тя се вълнуваше и измисляше занимания за ръцете си, за да го прикрие. Искаше да гледа Джейк, мъчеше се да отгатне мислите му сега, като я е държал в ръцете си толкова дълго.

Но нямаше време. Трябваше да се погрижат за натоварването на добитъка, да си вземат каруцата и да отпътуват за вкъщи. Ситуацията се усложняваше от лошото време.

Мика, слизайки от високите стъпала на товарната платформа, измърмори:

— Е, истина е, че имаше нужда от дъжд, но пък избра дяволско време да започне да се излива като ведро точно сега.

Джейк се взираше намръщен в пелената от дъжд, сливаща се с хоризонта.

— Не мисля да карам кравите в ранчото тази вечер. Сигурен съм, че няма и да опитам, по дяволите!

Той хапеше долната си устна, докато останалите стояха в очакване на инструкциите му. Не можеше да спре да се прозява и въртеше глава, за да отпусне схванатия си врат.

Той се обърна към Бенър:

— Ти си омаяла този човек в конюшнята. Мислиш ли, че ще ни позволи да оставим стадото в една от кошарите, докато се върнем да ги откараме в ранчото?

Тя широко се усмихна, доволна, че я е помолил за нещо.

— Мисля, че ще мога да го уговоря.

Джейк й намигна, но промърмори тихо:

— Хлапе!

— Добре, а вие двамата — той се обърна към сънените младежи — вие се посъживете. Бенър, докато свалим добитъка от влака, иди до конюшнята. Ще можеш ли в този дъжд?

Тя го стрелна с пренебрежителен поглед.

— Питай тях.

Тя се обърна, закрачи по перона и дъждовната пелена я обгърна.

— Е? — попита Джейк.

— Тя иска да ни изкара под дъжда. Кожата й е като гръб на патица, водата се стича от нея.

Джейк сподави усмивката си преди момчетата да са забелязали.

— Да вървим!

Те се погрижиха първо за конете. Оседлаха ги и ги изведоха от влака. След като се посъветваха с началника гарата и се увериха, че няма пътници, които да пострадат, смъкнаха стената на вагона и направиха рампа. Ръбовете на рампата тежко потънаха в калта с меко пляскане.

— От кога вали? — извика Джейк на железничаря, когато Хиърфордските крави запристъпваха.

— От следобед. Имахме нужда от този дъжд, но не от толкова много наведнъж.

Той изплю струйка тютюнев сок в локвата и се върна под навеса. Не харесваше и нямаше доверие в биволите. Щеше да остави каубоите да се оправят с тях — те знаеха как.

Лий и Мика бяха прекалено усърдни. Те свиркаха и викаха, въртяха се на конете.

— По-леко, по-леко — скара им се Джейк през тътена на падащия дъжд и мученето на кравите. — Не искам да плашите. Не искам да побягнат по главната улица.

Когато пристигнаха в конюшнята, те намериха всичко уредено. Без произшествия Джейк и момчетата вкараха Хиърфордите в кошарата, приготвена за тях. Собственикът дори беше подготвил специален бокс за бивола. Наетият жребец беше върнат с благодарности от Бенър.

— Искаш ли да прекараш нощта тук в града, Бенър? — попита загрижено Джейк.

Въпреки, че се хвалеше с ходенето си под дъжда, изглеждаше мокра, измачкана, а зъбите й тракаха.

— Не. Искам да си отида вкъщи.

Той я погледна за миг. Водата се стичаше тежко по дрехите й. Ако беше мокра колкото него, то влагата трябва да е стигнала до кожата й. Дори в обувките й шляпаше дъждовна вода.

— Нека да оставим каруцата засега. Съмнявам се, че може да се върви по пътищата.

— Искате да задържите коня още, така ли? — попита собственикът.

— Не, благодаря. Бенър ще язди с мен — каза Джейк.

— Ще ви бъдем признателни ако ни дадете едно одеяло в случай, че разполагате.

Няколко минути по-късно, когато напускаха града те представляваха тъжна гледка. Мика и Лий се свиваха върху седлата, спомняйки си за пътуването и съжаляваха, че свършва. Дъждът капеше от перифериите на шапките им и се стичаше в яките.

Бенър седеше на седлото при Джейк, увита в наетото одеяло. Той я беше обгърнал здраво с ръце, но дори топлината на тялото му не можеше да прогони влажните тръпки, които я пронизваха до кости и я караха да чувства ужасно. Всеки друг път, тя би се наслаждавала ездата с него; от сигурността на неговите ръце, прегърнали я плътно. Но сега се чувстваше твърде зле, за да изпита удоволствие.