Сандра Браун - Горещо утро

— Какво правиш във Форт Уърт?

— Бизнес — отговори той уклончиво. — Ако можех да го избегна, никога нямаше да напусна Ларсен без да ти се обадя. — Той влезе по навътре в стаята. — Помисли ли върху предложението ми за женитба, Бенър?

— Да, мислих.

— Е?

Тя обикаляше стола, на който беше седяла, несъзнателно поставяйки го между двамата.

— Не съм взела решение още.

Тя се опитваше да спечели време, надявайки се, че Джейк ще се върне. Защо не й беше казал, че Грейди е във Форт Уърт?

— Преди няколко месеца ти искаше да се омъжиш да мен. Какво се е променило?

Тя го гледаше недоумяващо.

— Какво се е променило? Всичко. Ситуацията. Аз. Ти. Всичко!

— Аз не съм. Аз съм същият мъж. Ти си същата жена. Ситуацията, както казваш, е възстановена.

Как можеше да говори така след ужасната смърт на жена си и нероденото си дете?

— Не мога да нарека нормален начина, по който се възстанови ситуацията.

— Нито пък аз — каза той, като за миг наведе глава. — Но аз ти казах преди, че се чувствам така, сякаш ми е даден повторен шанс. Аз все още те обичам и те искам за жена. Не чувстваш ли нищо към мен?

Не го харесваше, не го обичаше, нито го мразеше. Дори не го съжаляваше както преди. По отношение на Грейди Шелдън сърцето й беше празно. Как е могла да смята някога, че го обича? Той изглеждаше добре, но не я привличаше. Да спи в едно легло с него, да му отдаде тялото си? Не! Имаше само един мъж, с когото можеше да бъде близка и това беше Джейк.

Джейк.

Тя го обичаше. Независимо от това, колко я бел наранил, тя го обичаше. Дори мисълта да прекара живота си с друг мъж беше отблъскваща. По-скоро би живяла сама, ако няма да е с Джейк.

Тя не можеше да признае истинските си чувства пред Грейди. Би било жестоко. Пък и наскоро придобитата арогантност я плашеше. Той никога не е бил такъв преди. Беше тих и спокоен, особено когато родителите й бяха наблизо. Дали го вижда такъв, какъвто е наистина? Дали просто се е опитвал да впечатли Рос и Лидия с маниерите си и кроткото си държание? Тази двойственост я тревожеше и тя отговори тихо:

— Естествено, имам чувства към теб, Грейди. Но те са ясно определени. След всичко, което се случи… — тя запъна. — Имам нужда от време да изясня чувствата си време да преценя всичко, което стана и да реша какво искам от бъдещето.

Той я гледаше твърдо. Тя първа отклони погледа си. Правейки стъпка след стъпка към нея, той скъси разстоянието между тях. Бенър стоеше като закована за пода. Тя почувства, че трябва да бяга, но зад нея беше прозорецът.

— Чудя се какво ли те е накарало да промениш решението си. Или по-точно, кой го е променил?

Тя облиза устните си. Кое време беше? Къде е Джейк?

— Какво искаш да кажеш?

Очите на Грейди шареха из стаята, спираха се на всеки детайл.

— Голяма стая. Прекалено голяма за един човек. — Когато очите му се върнаха към нея, в тях се четеше намек. И това, за което намекваше, вбеси Бенър.

— Изясни се, Грейди — каза тя стегнато.

— Този Лангстън стои до теб като сянка. Питам се дали не превишава задълженията си.

Тя стисна юмруци и очите й светнаха заплашително.

— Джейк е стар приятел на семейството. Той е управител на ранчото ми. Обещал е на баща ми да се грижи за мен и го прави.

Грейди се ухили.

— Той е легенда сред жените. Похотлив и любвеобилен. Трябва да си чула какво говорят за него момичетата от всички публични домове в града.

— Значи си бил при тях?

Той за момент се смути, но после продължи с измамно спокоен тон:

— Да, бях. Аз съм мъж, Бенър.

— Едва ли — процеди тя през стиснати зъби. — Как посмя да дойдеш тук да ме омърсяваш, само защото греховете ти са разкрити?

Той ниско се засмя и в смеха му прозвуча заплаха.

— Изглеждаш красива, когато се сърдиш, Бенър. Може би трябва да благодаря на Лангстън? Може би си искала грубост, а аз просто не съм го знаел.

Той пристъпи към нея и я стисна за раменете. Дръпна я към себе си и залепи устата си към нейната. Виковете бяха заглушени още в гърлото й, но тя се бореше с него не толкова уплашена, колкото разярена.

— Добре, Бенър, съпротивлявай се — като дишаше тежко той плъзна устата си по врата й. — Така ли го правиш с Лангстън? А? Мислиш, че съм глупак? Мислиш, че не зная това, което става ясно на всички, които ви видят заедно?

— Остави ме! — тя се бореше с него, удряйки го през лицето и раменете всеки път, когато успееше да освободи двете си ръце.

— Омъжи се за мен и ще бъде чудесно!

Тя се опита да извика, но неговата уста силно притисна нейната. Ръцете му я стягаха като стоманени въжета и не й оставяха никакво място за съпротивление. Тя се задъхваше, опитвайки се да освободи устата си от задушаваща а му сила, когато вратата се отвори и се блъсна в стената.