Сандра Браун - Горещо утро

— Какво й каза? — извика той.

— Защо не попиташ нея? — каза Присила, като се изправи надменно.

— Така и ще направя. Но се моли на Бога да не открия, че си я наранила.

Тя презрително се усмихна.

— Бедният Джейк! Първо майката. Сега дъщерята. Ти си шампион по загубени каузи, нали? Когато избягаш от тях винаги можеш да дойдеш при мен — тя сложи ръка на гърдите му. — Аз имам това, което ти всъщност искаш.

Той отмести ръката й и се засмя:

— Не, Присила, другояче е. Аз притежавам това, което ти всъщност искаш.

Лицето й се изкриви от омраза и тя отдръпна ръката си, сякаш я беше ухапал. Обърна се, разтвори чадърчето си и бързо закрачи по улицата, а полата й гневно се полюляваше. Мъжете се бореха за нея, полудяваха желание, няколко дори се бяха самоубили заради нея. Досега никой не й се беше присмивал.

Това копеле й се смееше!

Колко го мрази! Беше видяла как той пази момичето. Глупакът, сигурно си въобразява, че е влюбен в нея така както преди години в майка й. Присила не би сменила мястото си нито с Лидия, нито с Бенър, но се дразнеше че Джейк предпочита тях пред нея. Кога се е застъпвал нея? От онзи ден, когато брат му беше убит, тя не означаваше нищо за него, освен парцал, в който да си изтрие краката. А не беше ли това, което всички мъже правеха с нея?

Те я използваха. О, да, те си изкарваха разочарованията с нея, изпълняваха най-дивите си желания с нея, а кога е получавала нещо повече от тях, освен трохи останали от семейството и работата? Кога мъж я е поглеждал с нежна загриженост, както Джейк гледаше момичето на Коулман?

Тя ги презираше всички!

Тъкмо беше стигнала до това заключение, кога изневиделица се появи един от нейните любовници. Дъб Абърнати пресичаше улицата заедно с дебелата си жена и дъщеря си с конско лице. Той повдигаше шапката си на хората, които срещаше. Грозната му дъщеря се хилеше глупаво, когато баща й я представи на един джентълмен. Жена му изглеждаше добре хранена и самодоволна, защо не? Тя беше съпруга на един от първенците в града. Присила се питаше дали би изглеждала така самодоволна, ако знаеше на какъв разврат е способен мъжът й леглото.

Без нито за миг да се поколебае, Присила повдигна изящно полата си и слезе на улицата. Тя я прекоси бавно, привличайки вниманието колкото може, като държеше очи върху Абърмотови, докато Дъб помагаше първо на жена си, после на непохватната си дъщеря в блестящия им черен екипаж, теглен от величествени, сиви коне. Дъб тъкмо се качваше, когато Присила стигна до тях и изпита върховно удовлетворение, когато видя неописуемия ужас върху лицето на мисис Абърнати. Безволевата й челюст увисна. Грозното лице на дъщеря му се сви невярващо. Те знаеха коя е тя и това й достави огромно удоволствие.

— Добро утро, Дъб — гласът й беше дрезгав, интимен, но достатъчно висок, за да чуят всички наоколо, че тя се обръща към него на малко име.

Той замръзна както се качваше в кабриолета. После бавно обърна глава. Очите му пронизаха Присила. Ако бяха сами, тя щеше да е мъртва от режещия поглед, който й отправи. После без да каже и дума, той се качи в кабриолета и удари силно конете с камшика.

Присила се огледа и хитро се усмихна. Имаше публика. Добре.

Дъб Абърнати имаше нужда от малко унижение. Тя би била доволна да чуе обяснението, което той щеше да даде на жена си, когато пристигнат в разкошната си къща. Чувстваше се успокоена след като Джейк я беше отблъснал. Качи се на тротоара и се запъти към къщи, обратно.

Бенър седеше неподвижна на стола до прозореца, когато Джейк влезе:

— Бенър?

Той прекоси стаята и коленичи пред нея. Ръцете й висяха равнодушно отпуснати в скута. Той ги покри с длани.

— Бенър, какво стана? Какво ти каза тя?

Тя отмести невиждащия си поглед от прозореца към лицето му. Изминаха няколко секунди, преди да го види. После поклати глава и се усмихна трепереща:

— Нищо, Джейк, нищо.

Той не й вярваше. Беше съзрял ужасения израз на лицето й.

— Кажи ми какво каза тя? Да ми помага Господ — ако е казала нещо, което да те разстрои, аз ще…

— Не! — отрече бързо Бенър.

Тя не искаше никой да знае какво й е казала Присила. Не и докато не е имала време да го осмисли и да си създаде собствено мнение. Джейк знае за другото бебе. Той е намерил майка й в гората с мъртвото дете. Каква беше останалата част от тайната? Била ли е омъжена майка й преди? Ако е така, защо не е казала на Бенър това? Или не е била омъжена, когато е родила другото бебе? Не! Това е немислимо. Но какво друго обяснение може да има? Тя не можеше да се преструва, че това нея е наранило. Нарани я. Ако го беше открила по някакъв друг начин, би било достатъчно разтърсващо, но да го узнае от проститутката на Джейк? От тази ужасна жена, чието легло той беше посещавал… Това правеше удара още по-болезнен.