Сандра Браун - Горещо утро

О, как го мразеше! Удряше възглавницата, представяйки си, че това е лъжливото му лице.

— Мразя го! — промълви тя тихо, но в сърцето се знаеше, че го обича. Затова измамата му я нараняваше толкова много.

— Съжалявам, сър, затворено е.

— Не и за мен. — Джейк си проправи път покрай пазача на „Райските градини“.

— Мис Присила…

— Ще ти изрита задника, ако не ме пуснеш да вляза.

Пазачът беше нает повече заради мускулите, отколкото заради ума си. Той беше два пъти по-едър от Джейк, но далеч не толкова ловък и го знаеше. Освен това беше чувал за характера на този мъж и за готовността му да вади пистолета. Но най-важното от всичко бе, че знаеше как светват очите на Присила Уоткинс винаги, когато този каубой се появи.

— Сама ли е? — попита Джейк.

— Да. Мисля, че се къпе — каза той тъпо, — видях прислужницата й да носи гореща вода преди няколко минути.

— Тя няма да има нищо против, ако вляза. — Джейк каза последните думи през рамо. Беше вече на път към покоите на Присила.

Когато отвори вратата чу плискането на вода. Повдигна се на пръсти. Не искаше шпорите му да я предупредят, че е тук докато самият той не е готов тя да го види.

Пред вратата, водеща към спалнята й, той се поспря. Тя лежеше във ваната, извадена иззад паравана в ъгъла. С лениво движение на ръката притискаше гъбата към гърдите си. Главата й, с вдигната нагоре коса, висеше отпусната на ръба на ваната. Очите й бяха затворени.

Джейк облегна рамо на рамката на вратата и безмълвно я наблюдава няколко минути. Най-накрая нещо й подсказа, че не е сама. Тя отвори очи и видя отражението му в огледалото. Скочи лудо, разплисквайки вода и обърна глава с лек вик.

— Здрасти, Прис — той говореше меко, интимно, докато очите му разглеждаха мокрите й гърди.

— Джейк — въздъхна тя.

Той стоеше на вратата висок, силен и опасен, въпреки отпуснатата поза. Изпод периферията на широкополата му шапка, която той по лош навик не беше свалил, имаше нещо, на което Присила не би обърнала внимание у друг — очите му гледаха твърдо и изпитателно. За миг тя изпита порив на срам. Начинът, по който сапфирените му очи сякаш смъкваха кожата й, я караше да иска да се прикрие от проникващия му поглед. Като се съвзе, ругаейки се, че се държи като ученичка в мъките на първата си любов, тя каза:

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Отблъсквайки се с ловко движение на рамото от рамката на вратата, той бавно тръгна към нея.

— Не се ли радваш да ме видиш?

Тя следеше приближаването му тревожно. Искаше й се да повярва, че е дошъл за това, за което винаги беше мечтала, но не можеше да повярва.

— Винаги се радвам да видя стар приятел.

Той нахално се усмихна.

— Ние сигурно сме такива, нали Прис? Стари приятели.

Сърцето й трепна, когато той разлюля ваната с дългите си крака, заставайки над нея като завоевател. Черният му панталон беше прилепнал към мускулите на краката като втора кожа. Беше навлякъл ризата си набързо. Повечето от копчетата бяха оставени незакопчани, разкривайки килим от гъсти, руси косми върху загорялата кожа. Нямаше нито шалче, нито връзка, нито сако. Джейк е бързал да я види. Е, времето беше дошло.

Възбуждащ беше горещият, страстен начин, по който я гледаше, като че ли можеше да я нарани малко преди да й достави удоволствие.

— Бих искала да мисля, че сме приятели — каза меко. Веднъж и нейните страстни очи и завладяващ глас да не са изработени. Беше искрена. Тя искаше да докосне бедрата му, да прокара ръце по тях, но не й достигна смелост. Очите му блестяха с чувствена светлина, липсата на интимност в тях създаваха усещане за недосегаемост.

Джейк се наведе и се присегна с едната ръка. Той я потопи във водата и потърси гъбата, която Присила бе изпуснала, когато го съзря в огледалото. Намери я до едното й бедро, извади я от водата и я притисна гърдите й:

— Изглеждаш розова и пухкава като бебе, Прис.

Тялото й реагира. Той пускаше вода върху зърната гърдите й, твърди от желание за него. Но не искаше той разбере колко силно копнее за него. Усмихна се лукаво.

— Чух, че ги харесваш млади. Осемнайсетгодишни, като Коулмановото момиче.

Господи, помисли Джейк, тя ще ме улесни. Той бе попитал момчетата за приключенията им в „Райските градини“, но от отговорите им разбра много повече отколкото очакваше. „Страхотно е“ беше казал Лий, хвърляйки се на двойното легло, което делеше с Мика. Той беше изтощен. „Шугар беше страхотна“. Той въздъхна „Не съвсем красива и малко стара, но ми даде повече отколкото очаквах“.