Сандра Браун - Горещо утро

— Бенър, за днес след обед…

— Няма значение.

— Остави ме да се извиня.

— Ако трябва да се извиняваш, извини се на Ренди. Той не направи нищо, за да го заплашваш с пистолет.

— Смятам да му се извиня утре. Не разбирам какво стана с мен, — той безпомощно разпери ръце. — Просто Рос ми каза да те пазя и когато ти изпищя…

— Разбирам.

— А за другото…

— Съжаляваш ли, че ме целуна, Джейк?

Лицето й поглъщаше цялото му внимание. То блестеше в златистата светлина, заобиколено от тъмния облак на косата. Очите й бяха въпросително разширени, като че ли отговорът му беше от изключителна важност. Устните й трептяха влажни, сякаш току-що ги беше целунал.

Отговорът му беше „не“. Но той не можеше да признае това гласно, затова не каза нищо. Тя облекчи напрежението:

— Ела в кухнята.

— Още не съм се измил.

— Можеш да се измиеш вътре. Има топла вода.

Тя сякаш се плъзна, излизайки, и полата й просвистя край нея. Носеше обикновена памучна рокля, но нищо не изглеждаше обикновено върху Бенър. Роклята беше зелена, обточена с кремава дантела. Съчетанието на цветовете подчертаваше тена на лицето й. Престилката с набор беше сложена сякаш повече за украса, отколкото да служи за нещо. Беше вързана на панделка отзад на кръста.

Бенър се обърна към него и улови погледа му.

— Можеш да се измиеш на мивката, докато сервирам.

Той кимна, без да каже нещо.

На масата, вече подредена, имаше ваза с полски цветя. За Джейк, който се беше хранил много пъти от малка чинийка зад отвратителните каруци, масата изглеждаше красива като залата на хотел „Елис“ във Форт Уърт с ленените си покривки и салфетки, сгънати в стройни триъгълници. Откъм печката се носеше възхитителен аромат. Лампите светеха слабо — пламъкът едва мъждукаше върху фитила.

Ако не я познаваше добре, би помислил, че Бенър Коулман има не особено чисти намерения.

— Готвих този бифтек наистина бавно — цял ден, и с лук за аромат — каза тя откъм печката.

Застанал до мивката, Джейк разкопча ръкавите на ризата си и ги нави до лактите.

— Без съмнение мирише добре.

Както му беше обещано, чакаше го легенче с топла вода. Той потопи ръце в нея и ги натърка със сапун.

— Хапнах шунка с яйца в кафето „Мейбъл“ в града, но не ми хареса особено.

Бенър каза с насмешка:

— Това не е вечеря за работещ човек.

Тя му се усмихна през рамо и вътрешностите му се свиха. Той безмилостно продължи да търка ръцете си, сякаш по този начин искаше да измие съвестта си.

— Заповядай. Всичко е готово. Ела, седни, Джейк.

Той спусна ръкавите си и закопчавайки ги, се приближи към масата. Отпусна се тежко на стола, загледан в отрупаните чинии, в димящото кафе пред него, в цветята. Всичко беше твърде хубаво. Можеше да свикне с такова кралско отношение наистина бързо. Тази мисъл беше опасна. Най-добре да постави нещата на мястото им още сега.

— Проявила си се, мойто момиче.

Очите й учудено блеснаха. Не това искаше да чуе. И Джейк беше още по-доволен, че го каза. Ако Бенър е замислила някоя беля, той трябваше да знае за нея предварително.

Тя бързо се съвзе и се усмихна:

— Ако не се заемеш с това, вероятно ще го излапам сама. — Умирам от глад.

Докато си сипваше, тя го разпитваше какво е купил.

Храната беше превъзходна. Бенър не оставяше чинията му празна и го обслужваше постоянно. Беше оживена, предизвикателна и весела, но в държанието й се долавяше нещо ново, което го заинтригува. Тя беше по-мека и сякаш по-женствена.

Джейк откри, че е хипнотизиран от устата й. Ръцете й грациозно вдигнаха салфетката до устните й, тя ги попи, после я разстла на скута си. Зелени и златисти светлинки проблясваха в очите й при всяко потрепване на фитила на лампата. Една гарванова къдрица кокетно се виеше отстрани на шията й.

Широкият волан на роклята падаше върху плещите и през извивката на гърдите отпред. Беше поръбен с тясна памучна дантела, която потрепваше при всяко движение. Джейк не можеше да откъсне поглед от дантелата. Или от формата на устните, от цвета на очите, от извивката на бузите, от мекотата на косата й. Тя беше напълно завладяваща.

Това беше най-приятната им вечеря заедно, най-приятното, което беше се случило в живота на Джейк. Той съжаляваше, че ще свърши скоро. Беше дяволски хубаво да я гледа. Каза си, че й се наслаждава толкова, защото му напомня на Лидия. И още…

— Свърши ли, Джейк?

Той потупа стомаха си:

— Не мога да погълна и троха повече.

— Може би още една чаша кафе?