Сандра Браун - Горещо утро

Следобедът се точеше тягостно. Тя не можеше да понася повече къщата, която я плашеше, разстройваше и объркваше. Всичките й проблеми имаха един и същ източник. Джейк Лангстън. Какво да прави с Джейк? Той беше станал част от живота й — в това нямаше никакво съмнение. Онази нощ в конюшнята съществуваше. Дори и да съжаляваше, вече нямаше значение. Тя завинаги беше изменила отношенията й с Джейк и нямаше обратен път. Тези факти вече беше приела. Това, което не можеше да приеме бе настоящето. Тя и Джейк не можеха да продължават да живеят така, борейки се като хищници за жертвата. И двамата бяха прекалено упорити, твърдоглави и темпераментни и твърде разкаяни, заради онази нощ, за да могат да живеят заедно без да се измъчват един друг. А заедно със себе си щяха да съсипят и проектите за Плъм Крийк.

А тя щеше да нарече ранчото си Плъм Крийк, независимо дали това му харесва или не!

Тя почти се усмихна. В съзнанието си спореше с него, дори когато той не беше наблизо. Но усмивката й спря по средата. Целувката му още пареше устните й. И тя осъзна заплахата — беше й харесало. Много. Далеч повече, отколкото трябваше. Далеч повече, отколкото беше прилично. И твърде много, за да се надява, че ще може да забрави това скоро.

Какво го беше предизвикало? Само преди минута й беше крещял, гледайки я, сякаш готов да й извие врата. Следващата минута я държеше в прегръдка, от която не можеше да избяга. Неговата уста така завладяващо притискаше нейната, че дори само споменът за това караше вътрешностите й да се преобръщат от топла чувственост.

Какво стана с нея, когато Джейк я докосна? Каква реакция предизвика у нея чувства, каквито никога не беше изпитвала и които я правеха непозната за самата себе си? Защо копнееше да ги изпита отново?

Тя се премести върху клона и опря буза до кората на дървото. Накъса едно листо и пусна парченцата да полетят надолу, взе друго. Мисълта се беше загнездила в съзнанието й и не искаше да си отиде. Това беше дръзко и немислимо, но тя беше вършила и други дръзки, немислими неща напоследък; досега не я бяха плашили. Идеята неспирно се въртеше в главата й като крило на вятърна мелница.

Тя и Джейк могат да се оженят! Сега, когато си го каза, не настъпи краят на света. Не я удари гръм. Земята не се отвори да я погълне. И защо да е толкова абсурдна тази идея? Напротив, изглеждаше дори разумно. Тя се нуждаеше от него като управител на ранчото. Той се нуждаеше от ранчото. Плъм Крийк му обещаваше забележително бъдеще. Той се беше скитал години наред, прахосвайки способностите си, пилеейки младостта си в постигането на безсмислени цели. Възможност като тази няма да му се отдаде втори път. Защо да не я използва?

От друга страна, той нямаше намерение да се жени. Бенър знаеше коя всъщност обича той. Но Лидия беше и щеше да си остане завинаги недостъпна. Това не правеше Джейк по-малко мъж. Той имаше нужда от жена. Често. И ако се съди по целувката този следобед и онази нощ в конюшнята, той не намираше Бенър отблъскваща.

Те нямаше да имат проблеми в брачното легло. Щяха да го споделят страстно — в това нямаше съмнение. Освен това и двамата щяха да искат деца.

Тялото й пламна при мисълта да спи нощ след нощ заедно с Джейк. Е, добре, тя беше разбрала какво е страст. Трябваше ли да се срамува от това? Нейните родители не го смятаха за нещо срамно. Но и според тях, страстта трябва да се ограничи в рамките на брака.

Глупаво беше да се преструва, че целувката на Джейк не й беше доставила удоволствие. Тя не искаше той да спира. Ако я беше завел в спалнята, тя щеше да отиде доволна и нямаше смисъл да се опитва да се убеждава в противното, независимо от моралните уроци, които беше получавала от малка.

Тя инстинктивно разбираше, че има нещо друго извън това, до което достигна първия път. Беше разочарована и се питаше какво бе накарало тялото на Джейк да трепери така, преди да стане толкова слаб от удовлетворението. Тя остана гореща, неспокойна и копнееща за нещо безименно. Дори само за това би последвала Джейк в леглото днес…

Тя не беше влюбена в него. Наистина ли? Той не беше мъжът, когото тя първо избра за съпруг, но винаги го беше обичала, макар и по различен начин. Сега трябваше да се бори срещу превръщането на тези чувства в други.

А и самотата. Не беше свикнала с нея. Всяка вечер, когато Джейк си отиваше и я оставяше сама в къщата, в нея засядаше отчаянието. Тя си представяше как Джейк споделя стаята й, как пуши пурата си, докато тя кърпи ризите. Картината беше смехотворно идилична, но разкриваше жаждата й за близостта на мъж. Джейк не можеше да е по-малко самотен от нея.