Сандра Браун - Горещо утро

— Имате да вършите работа. — Това беше всичко, което каза Джейк.

Ренди бързо кимна и избяга, доволен, че е отървал кожата.

— Качвай се, — сопна й се Джейк.

Тя беше твърде унизена и ядосана, за да протестира. Метна се на седалката и плесна с поводите гърбовете на конете. Джейк свирна с уста и Сторми се появи иззад дърветата, където пасеше на сянка.

Той настигна Бенър и язди редом с нея. Тя гледаше право напред, без да благоволи да се обърне към него, а камо ли да го заговори.

Когато вкара каруцата в двора, слезе с достойнство и се отправи към вратата. Джейк скочи от Сторми със забележителна ловкост — тръгна след нея и я хвана точно когато тя посягаше към бравата.

— Искам да говоря с теб.

Тя се обърна разгневена към него:

— Аз пък не искам. Или поне, докато не се успокоя. В противен случай се боя, че ще кажа нещо излишно.

— Какво например? — той приближи лицето си до нея.

— Това, че си заядлив и избухлив.

— Аз? Избухлив?

— Да, ти.

— Твоят характер да не би да е нещо, с което да можеш да се похвалиш, мис Коулман?

— Е, добре, аз имам причини да избухвам — много пъти, фактически постоянно през последните две седмици, откакто съм тук с теб. Нищо, което правя не ти харесва. Критикуваш дрехите ми, косата ми. Ти си сърдит и начумерен на закуска и вечеря. Уморих се да те гледам как мърмориш над чинията без да обръщаш внимание на това, което ядеш, както и на разговора.

— Нещо друго? — той изсумтя мрачно.

— Да. Аз учтиво те помолих да стоиш настрана от личните ми работи, които не те засягат.

Тя се фръцна.

Джейк задържа вратата, която тя се канеше да затръшне под носа му.

— Засяга ме, когато каубой като Ренди сложи лапи върху теб. Обещах на Рос, че…

— Да сложи лапи ли? Той изваждаше гъсеницата от гърба ми.

— И това трая дяволски дълго — извика той. — Защо изкрещя тогава?

— Уплаших се.

— Изкара ми ангелите. Не знаех какво точно прави. И си помислих…

— Точно това ти казвам — нищо не трябваше да си мислиш.

— Значи, ако закрещиш посред нощ трябва да се обърна на другата страна и да заспя, така ли? Да считам, че нямаш нужда от помощ.

Тя го изгледа с неподправено снизхождение, породено от наивността му.

— Имах гъсеница върху гърба.

— А защо извика? Спомням си, че обичаше да си играеш с гъсеници, мишки, червеи и Бог знае още какво.

Тя се бореше с гнева с всички сили. Замълча, за да си поеме няколко глътки въздух. Това можеше и да я успокои, но нямаше как да успокои Джейк. Той се загледа в повдигащата се върху гърдите й риза.

— Променила съм се от времето, когато си играех с гъсеници.

С очи върху гърдите й, той можеше да гарантира за това. Но беше твърде ядосан, за да прояви разум.

— Е, следващия път, когато има гъсеница, просто ме извикай и аз ще я извадя.

— С какво си по-различен от Ренди и другите?

— Аз не ходя с изплезен език всеки път, когато се мернеш, ето с това.

Тя го изгледа така, сякаш беше изрекъл голяма глупост.

— Ти си луд — погледна го тя неразбиращо.

— Така ли? — той вдигна заплашително пръст към нея. — Аз те предупредих да не носиш този тесен панталон и да не се развяваш пред мъжете с него.

— Да се развявам ли? — тя отмести обвиняващо вдигнатия пръст.

— Да, точно така.

Той свали кожените си работни ръкавици и ги хвърли на пода, както в средновековието са хвърляли предизвикателство. Шапката му последва ръкавиците.

— Ти се перчиш наоколо като принцеса, докато ги възбудиш и…

— Не се перча — прекъсна го тя, като подчертаваше всяка дума.

— И не възбуждам никого.

— По дяволите, не!

— Нося панталона, защото той е най-удобен за работата в ранчото. Това е единствената причина.

Той се наведе към нея и прошепна:

— А не те ли вълнува това, че всички мъже наоколо те желаят?

Тя отскочи, сякаш я бяха ударили. Дали той си мислеше, че след като така безсрамно беше поискала от него да правят любов, би го направила отново с друг мъж?

— Не — отвърна тя тихо, готова да се разплаче.

— Не?

— Не.

— Е, тогава, по-добре да започнеш да се държиш като дама. Следващия път може да не съм наблизо, за да спра Ренди да ти даде това, което си търсиш.

— И какво е то, Джейк Лангстън? Какво си търся?

— Това.

Той посегна към нея и я дръпна с такава сила, че въздухът изсвистя, напускайки дробовете им. Устата му се притисна върху нейната твърдо, жестоко, наказващо.

Чувствата, досега потискани под повърхността, изригнаха, но не като гняв, а като страст. Той зарови ръце в косите й. Пръстите си играеха с меките й къдрици. Рязко наведе глава и наклони устата си върху нейната. Езикът му наруши преградата на устните и проникна зад тях.