Сандра Браун - Горещо утро

Тя знаеше, че става уязвима, когато се намеси мъж. Ако Ренди не се беше опитал да я съблазни — а тя знаеше, въпреки че отрече пред Джейк, че каубоят се опитваше да флиртува с нея и преди инцидента с гъсеницата, — то щеше да е някой друг.

От самота тя можеше да се поддаде. Друг не би се грижил толкова за репутацията й както Джейк. Друг би се хвалил с това, докато баща й не разбере и сложи край на всичко като го убие. Тогава нейна щеше да е вината, че е навлякла на семейството си позор и беззаконие.

Ако пък имаше достатъчно късмет да обикне някого така, че да се омъжи за него, той щеше да открие, че тя не отива чиста при него. Такова разочарование би било гибелно за начало на брак. Не, тя не може да се омъжи за друг.

И най-после, тя се страхуваше, че някой от скандалите им можеше да завърши с напускането на Джейк. Това рисуваше заплашително мрачна картина в съзнанието й. Искаше да не я е грижа за това, но не можеше. Виждаше се да тича след него по пътя, както правеше като дете, и със стичащи се по лицето сълзи да го моли да не заминава.

Тя пъдеше тази мисъл.

Е, добре, ако тя не иска той завинаги да изчезне от живота й и не може да продължава да живее така и двамата да се борят с вината за това, което се беше случило, и с желанието то да се повтори отново, то какво друго им оставаше?

Тя се спусна на най-ниския клон и оттам скочи на земята. Избърсваше ръцете си в панталона, докато отговорът се оформи в нея.

Ще накарам Джейк да се ожени за мен.

Не можеше да му постави ултиматум. Това щеше да го раздразни. Трябваше да изглежда така, сякаш е негова идея. Ако тя започне да се държи с него като съпруга, той може да започне да мисли за нея по този начин. Налагаше се да не изпуска нервите си и да бъде мека и внимателна, така както мъжете обичаха да се държат с тях техните дами. Или поне дамите, за които са женени.

Бенър никога не оставяше нещата на съдбата, затова направи план. Щом човек иска нещо, трябва да преследва целта си. Всеки сам гради бъдещето си такова, каквото иска да бъде.

Тя успя да се справи с лошото си настроение и сготви вкусно ядене. Изми се бързо. Всичко трябваше да е готово, когато той се върне. Тя имаше време до залез. Той нямаше да я остави сама, след като каубоите си отидат в Ривър Бенд.

Когато Джейк вкара каруцата в двора, Бенър се показа на прага. Струящата от прозореца светлина сияеше в косата й, прибрана в хлабав кок. Няколко палави къдрици се виеха по тила и около ушите й.

— Здравей, Джейк, — поздрави го тя нежно.

— Здравей.

— Успя ли да свършиш работа? Купи ли всичко, което трябваше?

— Да. Сметката набъбна доста. — Той скочи от каруцата. Не я беше погледнал в очите, така че тя трябваше да пристъпи към двора. Дори и да беше забелязал роклята, заменила омразните панталони, той не каза нищо.

— Няма да разтоварваш тази вечер, нали?

— Трябва. — Най-после той вдигна очи към верандата.

Тя можеше да се закълне, че очите му се разшириха от приятната изненада, но това можеше и да е ефект от светлината на лампата в падащия мрак. Тя стисна ръцете си.

— По-късно, тогава. Пазя ти вечерята топла.

— Казах ти да не ме чакаш — изрече бързо той.

В този момент нервите почти й изневериха, но тя се овладя. Като си пое дълбоко дъх, продължи спокойно:

— Ял ли си в града?

— Хапнах нещо.

— Но можеш още малко? Бифтек с картофи?

Той вдигна рамене и подпъхна пръст под колана си.

— Мисля, че мога да хапна още малко.

— Хайде, тогава, влизай.

Тя му обърна гръб и измина тези дълги, мъчителни крачки до вратата. Едва когато чу тропането на обувките и подрънкването на шпорите му зад себе си, тя си пое дъх и го изпусна в дълга въздишка на облекчение.

Джейк последва Бенър в дневната. Той стъпваше внимателно, като осъден, на когото току-що са отсрочили екзекуцията. Тя изглеждаше подчертано спокойна, но Джейк не вярваше на настроенията й. Беше се намесил в личните й работи, след като категорично го беше предупредила, че ще се бори против това. Пък и ако искаше да се развлича с Ренди, кой може да я спре?

После той я беше целунал. Какво го накара да я целуне по този начин? Беше достатъчно вбесен, за да я удуши, но внезапно бе намерил друг отдушник на чувствата си — още по-разрушителен. Не би се учудил, ако беше стреляла по него в момента, когато влезе в двора. Вместо това сега се държеше с него като с крал, завърнал се в замъка си.

— Закачи си шапката, Джейк, — каза тя. — И мисля, че няма да имаш нужда от колана с пистолета тази вечер.