Сандра Браун - Горещо утро

Той се усмихна:

— Може ли половин?

Тя отнесе чиниите до мивката и се върна с каничка кафе. Напълни чашката, като му се усмихваше.

— Охо — каза той.

— Може би ти се пие повече, отколкото мислиш.

Той наруши най-главното си правило и вдигна очи към нея. Тя го гледаше. Дали си въобразява, или тя наистина държеше ръцете си протегнати под този неудобен ъгъл по-дълго от обикновено. Това му позволяваше безпрепятствено да гледа гърдите й. Те изпълваха деколтето на роклята.

По дяволите! Членът му се раздвижи и започна да набъбва под колана. Той бързо сведе очи.

Когато тя се върна срещу него на масата и отпи от кафето си, той гледаше настрани. Пиеха мълчаливо. После Бенър се облегна с лакти на масата и подпря брадичка с длани. Сякаш му поднасяше лицето си.

— Ти си щастлив, Джейк, че имаш такова голямо семейство.

Той се изненада от темата на разговора, но от друга страна се успокои. Настъпилата тежка тишина го потискаше, а не му се искаше да говорят нито за тях двамата, нито да спорят.

— Да, но знаеш, че загубих няколко братя и сестри, а също и татко.

— Зная — тя кимна и се усмихна тъжно. — Мама Лангстън ми е разказвала историята на всеки един от тях, пакостите, които са правили по време на пътуването. Там ти си срещнал родителите ми за пръв път.

— Да — той отпи от кафето си.

— Разкажи ми как стана.

— Кое?

— Как се е случило така, че си станал толкова добър приятел с мама и татко.

— Ами, Рос ме нае да се грижа за конете му. Той имаше пет кобили и един жребец — Лъки. Това беше най-хубавият кон, който съм виждал.

— Помня го. Застреляха го, когато бях около петгодишна. Мама плака дни наред след това. Повечето от конете в Ривър Бенд са потомци на Лъки. — Тя сгъна и разгъна отново салфетката, изглаждайки ядно ръба на масата. — А мама? Кога я срещна?

Какво й е станало? — чудеше се Джейк. Защо е този внезапен интерес към миналото? Джейк знаеше, че Рос и Лидия крият някои моменти от миналото си от своите деца и си каза, че не той ще е човекът, който ще издаде някаква тайна.

Отговори й с грижливо подбрани думи:

— Ние с брат ми Люк я намерихме в гората. Беше се загубила. Заведохме я при мама. По това време жената на Рос умря и остави Лий. Мама заведе Лидия в неговия фургон да… ъ-ъ-ъ…

Знаеше ли Бенър, че Лидия е кърмила Лий? Че майка й току-що беше родила мъртво дете, когато те с Люк я намериха? Реши, че сигурно не знае и нямаше намерение да й го казва.

— … да му помага да се грижи за Лий — добърши той.

— Но какво е правила в гората? Откъде е идвала? Имала ли е семейство?

„Кланси Ръсел“, помисли си Джейк и лицето му застина. Той сви юмруци при спомена за човека, който беше убил брат му без никаква причина, от чиста злоба.

— Не — каза той кратко. — Не знам да е имала семейство.

Бенър се замисли върху това и го погледна подозрително, сякаш знаеше, че я лъже.

— Иска ми се да имах голямо семейство с баби и дядовци и братовчеди.

— Но около теб са Лангъстови — каза оживено той, мъчейки се да отклони разговора в друга посока.

— Да, и аз съм доволна. Но не е съвсем същото като да имах кръвни роднини. Никой никога не е казвал „Бенър прилича на леля еди коя си.“ или „Как е подаграта на братовчеда еди кой си?“.

— Мисля, че нито Рос, нито Лидия имат семейства, за които да говорят.

— Именно. Те никога не говорят за това — обясняваше Бенър. — Дори не са споменавали за умрели роднини. Като че ли не са съществували преди да се срещнат. Това винаги ме е безпокояло.

— Защо?

— Не зная — тя съкрушено разпери ръце. — Чувствам се така, сякаш има някаква ужасна тайна, която ще се разкрие някой ден и ще унищожи всички ни.

Джейк трябваше да пази своята тайна. Той не знаеше дали е по-добре да не знае и да е разстроена, или да знае и да трябва да се бори с призраците от миналото.

— Няма значение, Бенър.

Тя го погледна разочаровано:

— Така ми казваше и старият Мозес.

Джейк се усмихна:

— Той беше предан на родителите ти. Сигурно знаеш, че от него не можеше да се изкопчи нищо.

— Толкова го обичах — каза тя, отново разчувствана. — Той беше един от първите ми приятели. Обръщаше ми внимание, когато мама, татко и Лий бяха твърде заети и ме пренебрегваха. Водеше ме със себе си за риба. Учеше ме да дялкам, но аз никога не можах да се науча. Първите кукли, с които играех, ми направи той. Аз бях тази, която го намери, когато умря.

Джейк гледаше очите й — пълни със сълзи. Той инстинктивно протегна ръка и покри с длан нейната.