Сандра Браун - Горещо утро

— Не.

— Моля те.

— Какво си въобразяваш, момиче?

— Искам да опитам.

— Не. Родителите ти ще ме убият.

— Моля те, Джейк. Те няма да разберат.

— Ами ако разберат?

— Ще им кажеш ли?

— Не.

— Аз също. Моля те. Какво лошо има?

— Дамите не пушат.

— Някои пушат.

— Тогава те не са дами.

— Познаваш ли жени, които пушат? — попита тя с разширени очи. Допускаше, че това е възможно.

— Да, няколко.

— Кои?

— Ти не ги знаеш.

— Проститутки?

Джейк се закашля и очите му се насълзиха:

— Къде си чула тази дума?

— Има го в библията — когато той недоверчиво присви очи, тя призна: — От Лий и Мика.

— Те са ти говорили за проститутки? — попита Джейк изумен.

— Не съвсем. Но понякога случайно чувам по нещо.

Джейк се разсмя:

— Защо, малка подслушвачке? По-добре внимавай с това — той посочи с пурата към нея. — Можеш да чуеш нещо, което не трябва.

— Не съм малка. Не знаех думата, но се досещам какво означава. А сега ми разкажи за една жена, която пуши. Тя е проститутка, предполагам — Присила Уоткинс.

В продължение на няколко секунди тя го изненадваше за втори път.

— Къде си чула това име?

— Лий и…

— Мика — довърши той. — Господи, те са извор на информация, нали?

Бенър притвори клепки:

— Те казаха, че я познаваш тая Уоткинс, която е толкова известна.

Той усещаше как тя го гледа изпод съблазнителните си мигли. В този момент не можеше да си представи лицето на Присила, дори това да струваше живота му. Или лицето на коя да е друга жена. Виждаше единствено Бенър, но се помъчи да изглежда невъзмутим.

— Да, познавам я.

— Те казаха, че с нея сте приятели.

Той сви рамене:

— Може и така да се каже.

— Но тя е проститутка.

Той цъкна с език и изтръска пурата в чинийката:

— Определено.

— Посещаваш ли я?

— Понякога.

— В нейната непристойна къща?

— Да.

— А ти… — гласът й се сниши до бърз шепот. — Спиш ли с нея?

Тя дръзко срещна погледа му с горещи очи, които му попречиха да я излъже.

— Не. — Каза го толкова спокойно, толкова отчетливо и честно, че Бенър разбра, че й казва истината.

— О — каза тя тихо.

Джейк я гледаше отблизо. Можеше да се закълне, че тя ревнува. Мъжкото честолюбие го караше да се пита какво би направила, ако й беше казал, че е любовник на Присила. Днес следобед, когато видя ръцете на Ренди върху Бенър, се бе държал като собственик. Тя очевидно ревнуваше от Присила. Ревността между тях беше опасна. И той го знаеше. И колкото по-скоро сложи край на тази уютна вечер, толкова по-добре. Той отмести стола си и стана.

— Трябва да тръгвам.

— Не, почакай. — Тя скочи и пристъпи бързо. Когато той я погледна така, сякаш беше обезумяла, тя отстъпи крачка назад. После хвана ръцете си и изрече със заекване:

— Искам да те помоля за една услуга. Ако… ако имаш време.

— Каква?

— В дневната. Искам да закача една картина и си мислех дали ще пожелаеш да ми помогнеш?

Той погледна през рамо към средната стая. Една малка лампа светеше в ъгъла. В стаята беше затъмнено и интимно, както тогава в конюшнята. Пък и днес се бяха целунали именно в гостната. За Джейк би било по-добре да не му се напомня за това.

— Не съм много добър в закачането на картини — отклони той.

— О — тя махна небрежно с ръка. — Ти си свърши работата за днес, а и не влиза в задълженията на управителя да закача картини, предполагам.

По дяволите. Тя си мисли, че той не иска да й помогне. Тя изглеждаше съкрушена и разочарована, че не може да си окачи картината и смутена от това, че го е помолила за помощ, а той й е отказал.

— Предполагам, че няма да отнеме много време, нали?

— Не, не — каза тя, като нетърпеливо поклати глава. — Всичко е готово.

Тя се стрелна край него към гостната.

— Взех чук и пирон от конюшнята днес, докато те нямаше. Опитах се да я сложа сама, но не знаех дали я слагам на нужното място.

Тя бърбореше без да си поема дъх. Джейк си помисли, че е нервна като него. Но тя не си направи труда да засили лампата или да запали друга. Вместо това се насочи към отсрещната стена. Дали по този начин искаше да му каже, че му прощава за държането му днес следобед и че не се страхува да остане с него в празната къща дълго след като слънцето се е скрило? Дали всичко, което тя правеше тази вечер е умиротворителен жест? Ако е така, той й беше благодарен. Не можеха да продължават без някой от тях да убие другия, или… Щеше да направи по-добре, ако не мисли за това „или“. Особено след като тя отново го погледна.