Сандра Браун - Горещо утро

— Не знаех това.

Тя кимна с глава:

— Отидох в стаичката му рано една сутрин. Канехме се да берем малини. Той седеше до вратата — тя внезапно се изправи и гласът й се измени. — Знаеш, че той не даваше татко да прави нищо за него. Казваше, че веднъж вече е бил роб и повече не иска да зависи от никого. Сам си построи тази барачка край потока.

Джейк кимна.

— И така — продължи тя — той седеше отпред. Когато се приближих, видях, че държи главата си някак смешно. Извиках го, но той не помръдна. Разбрах, че е мъртъв. Заплаках и побягнах към къщи.

Пръстът на Джейк рисуваше кръгчета по дланта й.

— Познаваше ли Уинстън Хил — човекът, с когото Мозес е дошъл в Тексас? — попита накрая тя, като попи очите си със салфетката.

— Да, той беше джентълмен от Юга, много възпитан. Беше болен.

— Мозес ми е казвал, че е умрял по пътя.

„Но не и как е умрял“, помисли Джейк. Хил беше застрелян в гърдите, защото защити Лидия от заварения й брат. Никой, освен Джейк, не знаеше това. Той беше чул Кланси да се хвали пред Лидия, че е убил Уинстън Хил и Люк. Кланси не живя дълго след това.

Джейк беше само шестнадесетгодишен тогава, но щеше да отиде в гроба със спомена за празния поглед на Кланси Ръсел в момента, когато ножът на Люк хлътна в корема му и той разбра, че ще умре.

Джейк осъзна, че е стиснал здраво ръката на Бенър и бързо я отпусна. Когато вдигна очи към нея, тя го гледаше със странен поглед. Не му се искаше тя да разбира, че той крие своя собствена тайна. Той се насили да отпие равнодушно глътка кафе.

— Нищо от това, което се случи онова лято не може да се разкаже.

Люк. Люк. Той много би искал да й разкаже за него, но не можеше да излее душата си. Дори след толкова години болката продължаваше да е все така жестока.

— Опитвах се да накарам мама и татко да ми разкажат за това пътуване, но те не го направиха. Или ако разказваха нещо, веднага спираха, щом започвах да задавам въпроси.

— Беше много отдавна. Може да не си спомнят за толкова далечни неща. — Тя го стрелна с язвителен поглед и той продължи. — Искам да кажа, сигурно са били толкова очаровани, че имат такава дъщеря, че са забравили всичко, което се е случило преди. — Той се наведе над масата и прошепна: — Знаеш ли, мисля че са те заченали по време на това пътуване.

Тя прехапа горната си устна, повдигна рамене като се усмихна закачливо:

— И аз мисля така. Рожденият ми ден е точно девет месеца след датата на пристигането им в Тексас.

Джейк се засмя и се изправи:

— Една порядъчна млада дама не бива да обсъжда такива неща с мъж. Тя дори не трябва да ги знае.

Очите й се замъглиха. Бавно се плъзнаха по лицето му, по гърдите и отново се вдигнаха да срещнат неговите:

— Зная това, Джейк.

Започваше да изглежда прекалено интимно. Каквото и да знаеше тя за отношенията между мъжа и жената, беше го научила върху конско одеяло, на купчина слама и го беше научила от мъж, който нямаше право да я учи на това.

Джейк извади една пура от джоба си. После я прибра и промърмори:

— Извинявай.

— За какво?

— За пурата. Повечето дами не обичат миризмата на тютюневия дим.

— Харесва ми как миришат пурите ти. Пуши, ако искаш.

Той знаеше, че трябва да си тръгне преди разговорът им отново да е приел личен характер, но въпреки това извади пурата, отряза връхчето и внимателно го постави върху чинийката до чашата си с кафе. С пура между зъбите, той напразно затърси кибрит по джобовете си.

— Заповядай. Приготвила съм го за теб. — Преди да успее да й възрази, Бенър беше изхвръкнала от стола към печката и донесе кутия кибрит. Той протегна ръка, но тя поклати глава и го отвори сама. Драсна клечката и я поднесе към крайчето на пурата, докато блесна червено пламъче. Джейк издуха облак дим. Без да сваля очи от него, Бенър деликатно сви устни и духна да загаси клечката.

Джейк почти се задави от дима. Желанието го прониза като стрела, попаднала точно в целта. Слабините го заболяха от равномерно пулсиращата в тях сила. Той сведе очи, защото се страхуваше, че ако още една секунда гледа това предизвикателно лице, ще захвърли пурата и напук на всичко, което си беше обещавал на път за града, ще я привлече към тръпнещото си тяло.

Бенър седна. Тя подпря брадичка на ръцете си и невъзмутимо го загледа как пуши.

— Толкова ли е приятно на вкус, колкото мирише?

— Понякога да, както например сега.

— Нека да опитам. — Изпълнена с любопитство, тя се изправи и дантелите, които покриваха гърдите й потрепнаха.