Сандра Браун - Горещо утро

— Прекрасно!

Тя се усмихна. Сега се чувстваше кой знае защо по-спокойна.

— Мисля за името на ранчото.

— Не знаех, че е без име.

Тя отпи от кафето и поклати глава:

— Не искам то да бъде просто продължение на Ривър Бенд. Искам да е нещо различно. Имаш ли някакви предложения?

— Хм. Не съм мислил за това.

Тя остави вилицата и се опря на лакти.

— Какво ще кажеш за „Плъм Крийк“?

— „Плъм Крийк“?

— Това е името на потока, който минава през залесения край на имението и се влива в реката.

— Ранчо Плъм Крийк — размишляваше Джейк на глас, бърчейки вежди. — Звучи някак… — той търсеше точната дума — женствено.

Тя искаше лицето му да светне от споделен ентусиазъм и изпита досада, че това не стана.

— Е, добре, аз съм жена.

Той вдигна очи към нея и веднага ги спусна отново към гърдите й. Сега те леко се повдигаха от негодувание. Ръцете му жадуваха да усетят трептящото им вълнение. Беше дяволски сигурен, че не може да й оспори женствеността.

Изпълнен с непоносимо неудовлетворение, той я погледна отново в лицето и рязко каза:

— Ранчото е твое и можеш да го наречеш както си искаш.

— Много благодаря за разрешението — подхвърли тя с открит сарказъм. Отмести стола, стана и започна да трака с чиниите, докато ги събираше.

Джейк също се изправи.

— Мисля, че на работниците няма да им е приятно да работят на ранчо с такова префърцунено име.

— Това е само предложение. Още не съм решила.

От една чиния се изплъзна нож и тя се наведе да го вземе. Движението подчерта мекотата на ханша й. О, господи, изпъшка Джейк. Нарочно ли иска да ме подлуди?

Той се запъти към вратата:

— Хората скоро ще дойдат. Трябва да започвам работа.

— Какво ще правите днес?

— Ще започнем постоянните кошари.

— Ще изляза да погледна по-късно.

В този панталон, с разпуснатата си буйна коса, тя би съблазнила и евнух. Само това му липсваше — група похотливи каубои, които вместо да си гледат работата зяпат Бенър.

— Добре, но преди да излезеш, махни този панталон.

— Какво?

— Чу какво казах.

— Защо?

— Защото задачата ми да те пазя ще е дяволски по-лесна, ако не парадираш с този тесен панталон.

— Да парадирам!

— Той е… неприличен.

— Неприличен! — извика тя ядосано.

Но Джейк вече прекосяваше двора.

— О, Присила, скъпа.

Очите на Дъб Абърнати блестяха от желание. Челото му влажнееше. Сивата, рядка коса, всеки косъм от която беше много ценен за него, се беше сплъстила върху мокрия му череп. Пръстите му бясно сновяха около копчетата на жилетката. Той беше хвърлил сакото веднага, щом влезе. Винаги го събличаше, преди да вземе чашата с най-хубавото уиски на Мадам.

Жени и уиски — това бяха забранените удоволствия, които той си позволяваше във вторник и четвъртък следобед, а понякога и в събота, ако Присила имаше желание и той можеше да си подреди графика.

— Хм — въздъхна той, като се освободи от досадната жилетка и я захвърли на пода. Грабна чашата от малката трикрака масичка и отпи.

— Хайде, продължавай до край.

Присила стоеше пред него по корсет и камизола, с чорапи и обувки на високи токове. Корсетът избутваше бюста й напред и нагоре, което правеше талията й да изглежда по-тънка и подсилваше естествената закръгленост на ханша. Жартиерите се спускаха по бедрата и придържаха черни прозрачни чорапи, които шокиращо контрастираха с бледата й като слонова кост кожа.

Присила обичаше да възбужда Дъб до краен предел. Желанието му беше така очевидно. Той беше така безсрамно развратен, без морални задръжки в леглото. Затова го харесваше — невъзмутим в страстта си, отдавна разбрал, че тя нямаше нищо общо с любовта, той не беше жертва на мъжки идеали. Хората не са способни да обичат друг, освен себе си, но те можеха да си доставят един на друг удоволствие. Това правеха те с Дъб. Този бавен стриптийз беше една от еротичните им игри за начало.

Дъб Абърнати беше един от постоянните клиенти на Присила през последните няколко години; един от няколкото, които тя обслужваше лично. Нито едно от условията между тях не беше нарушавано. Тя обичаше тези игри, а Дъб беше готов на приключения. Той също не се скъпеше да й доставя удоволствия. Беше ценен приятел по няколко причини, и не на последно място заради общественото си положение. Абърнати може да беше един от най-ревностните поддръжници на „Райските градини“, но той беше и уважаван бизнесмен във Форт Уърт. Беше член на директорския съвет на една от градските банки и председател на дяконите на първата баптистка църква, а освен това работеше в градското консулство. И беше измамник.