Сандра Браун - Горещо утро

Това беше другата причина, поради която Присила го харесваше. Живееше като почтен гражданин, а беше порочен. Тя обожаваше да подкопава такива стълбове на обществото.

Присила бавно вдигна ръце и извади фибите от косата си. Една блестяща къдрица падна на рамото й и се изви примамливо върху гърдата, така сякаш беше научена да го прави.

Същите устни, които отправяха молитва към Бога всяко неделно утро, сега богохулно изричаха Неговото име. Присила се усмихна със самодоволството на котка.

Тя наклони глава назад и я разтърси, така че косата й се разсипа по гърба — знаеше, че Дъб обича да я гледа в този вид.

— Докосни се — бързо прошепна той. Тя постави дланите си върху гърдите.

— О, боже, о, боже, о, боже! — пъшкаше Дъб.

Той откопча панталона си със замах. Дълбоко в сивата консервативна натура на банкера се криеше неудържимо желание. Присила тържествуваше. Тя притисна ръце към гърдите си и бавно започна да описва кръгове, като се поклащаше чувствено. Дъб задиша учестено. Като награда, че толкова дълго я бе чакал, Присила съблече камизолката и откри гърдите си.

— Направи ги твърди за мен.

Това беше също обичайно, но не преставаше да възбужда Присила. Този мъж направо щеше да получи удар, толкова я желаеше. Той можеше и да има влияние върху консулските гласове, или да разяснява ужасите на ада в неделното училище, но в тази стая беше под нейна власт. И тази власт беше най-силният възбудител.

Пръстите й започнаха да разтъркват зърната на гърдите и отначало бавно, после все по-бързо в ритъма на тежкото дишане на Дъб. Тя ги притискаше с пръсти, като се наслаждаваше на стоновете му.

Най-накрая той каза:

— Сега ми ги дай.

Тя приближи с олюляващата походка, която го хипнотизираше. Когато беше само на няколко крачки от него, той я сграбчи през кръста и я притегли към себе си, падайки назад. Разгорещените му устни обгърнаха едната й гърда. Присила обви ръце около главата му, както той обичаше и притисна слепоочията му. После разтвори крака и го възседна.

Устните му трескаво преминаваха от едната сочна гърда на другата, като почти ги нараняваше. Тя плъзна ръце в яката му и диво впи нокти във врата му. Ритмичните й движения ставаха все по-буйни.

Тогава бизнесменът, притежаващ контролните акции на няколко предприятия, който красноречиво председателстваше неделните събрания, започна да вие като агонизиращо животно, губейки сили между бедрата на най-отявлената проститутка в Тексас.

Понеже той също я беше довел до екстаз, Присила му прости отпуснатата уста, която сега се лигавеше върху гърдите й.

Тя грациозно стана и отиде да се оправи зад паравана.

Когато се върна, Дъб лежеше гол на леглото, очаквайки традиционното измиване.

Тя избърса голото му тяло с топъл пешкир.

— Още едно питие? — покани го тихо. Той си играеше с гърдите й.

— Не, по-добре, не. Имам събрание след обяд.

Тя остави кърпата. Легна до него в леглото, подпря се на възглавниците и притегли ръката му към гърдите си, какъвто беше ритуалът им… Това беше най-ценната част от връзката им. Тя изпитваше наслада от секса, но информацията, която получаваше след това, не можеше да се научи от никъде другаде.

— Как са моите железопътни вложения?

— Инвестициите ти вече са се удвоили — промърмори той между целувките по шията й. — Точно както ти казвах. Тази стоманодобивна компания работи добре. Би ли искала да вложиш в коне?

— Звучи забавно.

— Ще наблюдавам тренировките и ще ти кажа. — Той се повдигна, за да я вижда по-добре. Късият му пръст рисуваше кръгчета около едната й гърда. — Като говорим за коне — не ми ли каза веднъж, че познаваш Коулманови от Ривър Бенд, близо до Ларсен.

Пръстите й, които лекичко подраскваха гърба му, притихнаха.

— Да. И какво за тях?

— Чух някои слухове оня ден. Изглежда, имат дъщеря.

— Да, знам. Тя току-що се е омъжила.

Дъб изцъка:

— Щяла е да се омъжи. Но сватбата е била прекъсната от един от белите боклуци — контрабандист на ракия. Той замъкнал бременната си дъщеря в църквата и твърдял, че младоженецът е бащата.

Очите на Присила светнаха като си представи любопитната сцена.

— Не!

— Кълна се, че така се говори. Един от клиентите ми е бил поканен на сватбата. Той ми го каза, а няма защо да ме лъже.

— Какво се е случило?

Дъб й разказа каквото знаеше.

— Този, за когото се е омъжвала, май Грейди или Брейди се казваше, е бил принуден да се ожени за дъщерята на оня контрабандист, вместо за Коулмановото момиче.