Сандра Браун - Горещо утро

Когато той почука, тя скочи като уплашен заек и се обърна точно в мига, в който влизаше.

Той веднага забеляза вълнението й и попита:

— Какво се е случило?

— Нищо — отвърна тя, останала без дъх.

— Сигурна ли си?

— Да, разбира се. Какво може да се случи?

— Не знам, затова питам.

Тя се обърна с гръб към него.

— Седни. Закуската е готова.

Той я погледна озадачено, но послушно придърпа един стол и седна. Тя бързо се приближи, носейки каничка с кафе. Протегна ръка през рамото му, да му налее.

— Добре ли спа? — попита той и се обърна да я погледне.

И двамата замръзнаха.

Така наведена с протегнати ръце, гърдите й се оказаха точно пред лицето му. Бяха толкова близо, че само да протегнеше устни, щеше да ги докосне. Тя почувства дъха му върху зърната си, които необяснимо защо се бяха втвърдили, въпреки че в кухнята не беше студено. Всъщност, Бенър никога досега не се беше така неприятно разгорещявала. Тя наля кафето и бързо се отдръпна.

— Да, добре спах. А ти?

— Добре, добре — той беше стиснал зъби и лекичко се поклащаше на стола. Гледаше право пред себе си, като че ли имаше намерение да остане така завинаги. Урок номер едно: Никога, никога не си обръщай главата, когато Бенър ти сервира. Той се изкашля. — Тази стая е станала доста уютна.

Лъжец. Той не беше мигнал. Беше се мятал и въртял с мисълта, че тя е в къщата, питаше се дали е заключила вратата, дали не й е студено, или горещо; дали не е гладна; не я ли е страх. Хиляди пъти се опитваше да се убеди, че трябва да провери, макар да беше дяволски сигурен, че не е нужно.

— Няма да е много горещо в твоята бърлога през лятото, май?

Тя усещаше, че е необходимо да води лек, неангажирана разговор, за да прикрие нервността си, докато сервира.

— Ако е горещо, мога да спя отвън. Правил съм го често.

Той беше споменал за този си навик онази нощ в конюшнята. Защо, по дяволите, го повтаря и й напомня? Може би тя е забравила? Но когато погледът му се плъзна и срещна нейния, той разбра, че тя помни. Бузите й порозовяха и тя бързо се извърна.

По дяволите! Нима си мисли, че той ще може да преглъща бърканите яйца, приготвени точно както ги обича, докато тя шета наоколо, обута в този проклет тесен панталон? Такива панталони трябва да бъдат забранени със закон. Защото, ако преди той можеше да размишлява върху формата на бедрата й, сега за него те не бяха тайна. Бяха дълги и стегнати и възбуждаха апетитите на мъжете. Джейк беше танцувал с момичета с прозрачни панталони, но никоя не беше толкова предизвикателна, както Бенър в своите плътно прилепнали, избелели джинси. Само преди няколко дни я беше плеснал по задника без да се замисли. Е, сега мислеше за това. Мислеше толкова усилено, че дланите го засърбяха. Ако ръцете му отново се докоснеха до тази закръглена плът, това нямаше да е игриво плясване, а нежна ласка.

Когато всичко беше сложено на масата, тя седна срещу него. Джейк въздъхна с облекчение. Но това не продължи дълго. Тя беше като магнит за очите му. Беше облечена с проста памучна риза, съвсем обикновена, каквито носят всички работници. Но Бенър значително променяше формата й. Тя не би могла да сложи нещо в джобовете, дори да иска. Те вече бяха запълнени от щедростта на гърдите й.

— Малко сос?

— Какво? — той отмести очи към питащото й лице.

— Не си опитал моя сос още. Не смееш ли? — наклони Бенър глава.

Шегата беше храбър опит да върне нещата в нормалното русло. Джейк се държеше също толкова странно, колкото и тя. Той вероятно още е разстроен от спора им миналата вечер и сигурно това е причината за напрежението, което личеше около устата му.

Тя копнееше за дните, когато бяха добри приятели и се доверяваха един на друг. Не беше ли той притиснал главата й на гърдите си веднъж, когато тя плачеше за изгубеното си котенце? Тогава тя не усещаше горещите присвиващи пристъпи на вълнение в стомаха. Защо не можеха да върнат онова приятелство?

Какъв безсмислен въпрос! Тя знаеше защо. Нещата никога нямаше да бъдат същите между тях, но те можеха да се преструват, че нощта, онази нощ в сеното, не съществува. Тя поне щеше да се опита.

— Не мога ли да готвя според теб?

Той цъкна с език и намаза огромно количество от гъстия сос върху бисквитата, която беше забравил.

— Имам железен стомах, иначе нямаше да оживея, след като съм ял отвратителната храна при пътуване. Струва ми се, че ще мога да преглътна и твоето ядене.

Той отхапа, затвори очи и задъвка, съсредоточавайки се във вкуса. Чак след като преглътна с комично преувеличение, той отвори очи и каза, облизвайки се: