Сандра Браун - Горещо утро

Но един от прозорците процеждаше слабата светлина на фенер с намален фитил. Джейк беше тук, достатъчно близо, за да може да го извика, ако обкръжаващата я тъмнина и плашещата самота станеха твърде непоносими.

Неговото присъствие я успокои и тя успя да заспи, след като се върна в леглото. Още с изгрева стана и облече работни дрехи.

Ясната слънчева светлина проникваше скъпернически през прозорците, когато Бенър се залови със закуската. Стаята придоби уютен вид и бързо прогони духовете, витаещи в тъмните самотни часове на нощта. Тя даже си затананика, докато режеше бекона и пускаше тънките парченца в тигана.

Но тананикането й секна, когато видя Джейк да се задава откъм конюшнята. Всичко в нея застина. Парченцата бекон безволно провиснаха в пръстите й. Устните й леко се разтвориха. Той идваше, прокарвайки пръсти през косата си, която блестеше, сякаш разбъркани златни нишки привличаха ясните слънчеви лъчи. Широката му прозявка разкри равни бели зъби. Е, долният ред беше леко изкривен отпред, но недостатъкът почти не се забелязваше.

Той преплете пръсти и вдигна ръце високо над главата си, протягайки се с гъвкавостта на дива котка.

Късчето бекон се изплъзна от безжизнените й пръсти.

Той беше с панталон и обувки, но… панталонът му още не беше закопчан с колана. И не толкова това, което можеше да види, заинтригува Бенър, а това, което не можеше.

Тя изпитваше удоволствие да гледа необикновено мускулестото му тяло, докато той се протягаше доволно с разтворени крака и извит гръб. Устатата й пресъхна, докато друга част от тялото й реагира по противоположен начин. Не че не беше виждала и преди мъж без риза. Виждала беше баща си, Лий, Мика. Но Джейк… Въпреки, че се опитваше да съди безпристрастно, според нея тялото му беше впечатляващо.

Раменете — широки, с гладки заоблени мускули. Меки гнезда от светлокафяви косми запълваха мишниците му. Мрежичка от къдрави, златисти косъмчета покриваше гърдите, светлеещи на фона на медния оттенък на кожата. Почти скрити от русите косми бяха плоските кафяви зърна на гърдите, настръхнали под целувките на хладния утринен въздух.

Бенър преглътна и стисна здраво колене.

Мускулите по гърдите на Джейк бяха като изваяни от скулптор. Беше слаб, но всяко сухожилие ясно се открояваше.

Гърдите му преминаваха в твърд плосък стомах и още по-стегнат корем. Гладка ивица косми свързваше гъсталака на гърдите с мястото, където космите се извиваха като водовъртеж около пъпа. Там те бяха по-гъсти и тъмни. Бенър ги проследи с поглед до там, където изчезваха във V-образната цепка на панталона. Любопитството й се възбуди. Защо беше закопчал панталона си толкова високо?

„Странно“, помисли си тя, — беше спала с този мъж, а досега не го беше виждала по друг начин, освен напълно облечен. Сърцето й се изпълни с гордост. Той беше великолепен, красив, строен и блестеше като позлатен. В края на краищата, нямаше да се срамува от факта, че първият й, и може би единствен любовник, е някой, който не възбужда желания.

Джейк отпусна ръце и ги разтърси, за да възстанови кръвообращението си. После отиде до помпата за вода между къщата и плевнята и се наведе, за да може струята да се плисне върху главата и врата му, докато я изпомпва. Когато се изправи, той закри лицето си с ръце и потрепери. Тръсна бодро глава и капчиците се разлетяха наоколо като дъжд от диаманти, които улавяха с всяка от призмичките си слънчевите лъчи.

Той се върна в конюшнята, за да си вземе ризата и излезе, обличайки я по пътя. Малко след това изчезна от погледа на Бенър.

Тя остана още няколко мига така, загледана в мястото, където го видя за последен път. После, сякаш излизаше от транс, примигна с очи и пое дълбоко дъх. Един по един мускулите й се отпуснаха и напрежението в крайниците й спадна. С учудване забеляза, че парчето бекон лежи на пода.

Равновесието й не се беше напълно възстановило, но тя се застави да довърши приготвянето на закуската. Всеки момент Джейк може да дойде, очаквайки горещо кафе и топла храна.

Дали бузите й пламтяха така, както й се струваше?

Знаеше ли той, че го беше наблюдавала? „И какво, ако знае?“ — помисли си тя, внезапно ядосана. Защо се разхожда така полугол! Тя със сигурност не беше искала да го гледа — беше случайно. Нито пък жадуваше да докосне… нещо. И разочарованото присвиване в стомаха й не е, защото той беше с риза онази нощ, когато се любиха. Със сигурност, не! Вероятно нямаше да й е приятно да усеща всички тези косми до гърдите си. Тя се изкашля, усетила внезапно буца в гърлото си.