Сандра Браун - Горещо утро

— По дяволите — промърмори той и дръпна юздите на Сторми, за да го обърне. Сторми се оказа глава до глава с коня на Ренди. Каубоят се беше привел на седлото. Блесналите му очи пронизваха Бенър, също както очите на Джейк преди миг.

— Какво си зяпнал така? — въпросът на Джейк прозвуча заплашително, така че по-добре би било отговорът да бъде достатъчно задоволителен.

— Н-нищо. Нищо, Джейк, сър.

— Тръгвай тогава. Вие тримата ще преведете конете през моста.

Ренди нахлупи шапката си и пришпори коня да настигне останалите. Бенър приближи Дъсти до Джейк.

— Ренди изглежда, като че дяволът е влязъл под опашката на коня му. Какво му става?

— Нямаш ли нещо друго да облечеш? — запита Джейк бързо.

Тя го погледна смаяно:

— Какво?

— Да облечеш, имам предвид дрехата, в която си — каза той нетърпеливо.

Тя се погледна недоумяващо, без да има представа за какво говори той.

Джейк се почувства несигурен и това го вбеси още повече.

— О, по дяволите, няма значение. Но нека още сега да сме наясно, Бенър. Не искам никакви неприятности с тези мъже. Ще имам достатъчно грижи и без да трябва да разтървавам юмручни сбивания. Стой настрана от тях.

Очите й гневно блеснаха:

— Единственият човек, от когото ще гледам да стоя настрана, си ти — тя срита Дъсти и той отскочи. Копитата му изчаткаха по каменната настилка, но вместо да излезе през портата, Бенър прескочи оградата.

— Разглезена хлапачка — изсъска Джейк с пура между зъбите. След това намръщен и със стиснати устни пришпори Сторми да се присъедини към останалите.

— Като че ли това е всичко — каза Мама, като сгъна една кърпа и внимателно я постави на сушилника.

Очите на Джейк обходиха кухнята:

— Всичко е хубаво. Зная, че Бенър ще ти е благодарна за помощта при разопаковането.

— Започнах вечерята — каза тя, като посочи с глава към блестящата желязна печка в ъгъла.

— Мирише вкусно.

Мама погледна проницателно най-големия си син. Той не беше видял нищо от работата й в кухнята, освен че беше усетил миризмата на боб и свински джолан. Нещо го тревожеше. Тя винаги усещаше кога е обезпокоен. Той се затваряше дълбоко в себе си, но сякаш нещо не го оставяше да си намери място — движеше се неспокойно както сега и играеше с ръкавицата.

Дори когато беше малък, той се въртеше около нея, докато привлече вниманието й. След това не беше нужна голяма настойчивост от нейна страна, за да го накара да си каже какво го измъчва. В повечето случаи беше признание за някое малко прегрешение, каквито той си умираше да прави.

Тя ясно си спомни един случай. Беше се върнал от второто си пътуване до Канзас. След вечеря остана на масата. Тя беше намерила повод да изпрати всички навън, за да останат сами с Джейк. Заразпитва го за живота му като каубой. Отговорите му бяха откъслечни.

Накрая попита направо:

— Направил ли си нещо, от което да се срамуваш? Очите му бяха срещнали нейните и тя разбра, че нейният Буба вече не е момче. Беше мъж и носеше на плещите си тежестта на света.

— Направих нещо, което беше необходимо, мамо.

Тя го привлече на гърдите си и той се разплака като дете. След това никога не попита какво е било това „необходимо“ нещо. Струваше й се, че е по-добре да не знае. Но скърбеше за момчето, превърнало се внезапно в мъж.

Сега погледът му беше същият. Мрачен, безнадежден. Като че ли иска да каже нещо, но не може да се застави да заговори.

Тя, разбира се, винаги е знаела, че той обича Лидия Коулман и страдаше от това заедно с него. Подозираше, че и Лидия знае. Двете винаги споделяха тайните си, дори и най-съкровените, но до тази тема не се докосваха. Сякаш се страхуваха, че ако го изрекат на глас, нещата между тях вече никога нямаше да бъдат същите. И бяха прави.

Джейк вдигна очи от ръкавицата, с която си играеше. Мама му беше наляла чаша кафе, но тя стоеше недокосната.

— Нищо не каза за това, че оставам.

Тя седна на един стол срещу него:

— Не си ме питал.

— Сега те питам.

Тя пое дълбоко дъх и едрите й гърди станаха още по-внушителни.

— Радвам се, че се установяваш някъде. Не обичам всяка вечер, когато си лягам, да се чудя къде си. Сигурно е егоистично, но ви искам всички около себе си през цялото време.

Той тъжно се усмихна:

— Ти загуби толкова много от нас.

Тя сбърчи нос и пропъди мислите си.

— Много жени са погребали мъже, или деца. С мен не е по-различно.

Той беше хвърлил настрана ръкавицата и въртеше в ръка чашата с утайката от кафето, рисувайки с нея нови и нови фигури. Мама знаеше, че още не е свършил. Каквото и да тревожеше съвестта му, то беше още в него.