Сандра Браун - Горещо утро

На другата сутрин се събуди свежа и отпочинала. Когато влезе в кухнята, Рос, Лидия и Лий бяха вече там.

— Е, мисля че това е последната ни сутрин заедно — обади се Лий.

— О, — простена Лидия — не го казвай така категорично.

— Моля те, недей — въздъхна Рос. — Тя плака почти цяла нощ.

— Ти също — върна му го Лидия.

Рос леко я плесна, когато тя мина покрай него на път за печката.

— Наистина ли, татко? — попита Бенър с усмивка.

— Ти си моята принцеса, нали?

— Разбира се.

Рос й намигна:

— Яж си закуската. Казал съм на всички да се съберат в осем часа на двора.

Един час по-късно Бенър хвърли последен поглед на стаята, за да провери дали не е оставила нещо важно. За момент изпита пристъп на носталгия, но го потуши веднага. Тя мечтаеше за свой дом. Искаше го съвсем определено.

Бенър се спусна по стълбите и след миг беше навън. Мама Лангстън седеше в каруцата с юздите в ръце.

— С нас ли идваш, Мама? — попита зарадвана Бенър.

— Хм… — изсумтя тя. — Мисля, че трябва да дойда да видя дали всичко е в ред.

— Ще идваш често да ме виждаш, нали?

— Поканена ли съм?

— Разбира се.

Възрастната жена се усмихна:

— Тогава ще идвам.

Лидия излезе забързана с кошница в ръка.

— Донесох малко сандвичи — тя се присъедини на седалката до Мама.

Рос, Лий и Джейк влязоха на коне в двора, придружени от трима от работниците в Ривър Бенд. Рос представи каубоите на Джейк:

— Питър, Джим и Ренди. Добри момчета, избирал съм ги за себе си. Момчета, това е новият ви началник — Джейк Лангстън. Сигурно сте чували за него.

Тримата потвърдиха и Джейк каза кратко:

— Радвам се, че ще работя с вас.

Предишната вечер Рос му спомена имената на хората, които щяха да работят с него. Той незабелязано беше попитал Мика.

— Какво знаеш за тях?

— Пит е най-възрастният, с посивялата коса. Не говори много. Добър работник. Твърд като желязо. Не че е нещо лошо, но никога не съм го виждал да изпуска нервите си.

Джим е този с белега на лицето. Той казва, че бодлив тел се е изплъзнал и му е отнесъл половината уста. Вероятно е така, макар че някои говорят друго. Разправят, че е получил белега от нож при бой с команчи. Опасен човек, но е доброжелателно настроен. Най-добрият въжар, когото някога съм виждал.

Ренди дойде едва преди няколко месеца, но не е създавал никакви проблеми. Обича уискито, но си оставя пиенето за събота вечер, затова пък тогава се напива като свиня. Лъже на покер, но ако го хванат само се смее. И ъ-ъ-ъ, Джейк, бих го държал под око, когато е около Бенър.

Джейк го слушаше без коментар. При тази забележка обаче, той обърна глава и леко свъси русите си вежди.

— Това защо?

— Казват, че името Ренди 1 1 Ренли — разгонен, похотлив (англ.) — Б.пр. му подхожда.

Джейк се замисли за минута:

— А ти какво казваш?

Джейк разбираше, че Мика не иска да очерня каубоя, който го смяташе за приятел, но настоя:

— Е?

Момчето прехапа устни:

— Казвам, че вероятно са прави — отговори той неохотно — той е известен в града. Постоянно е усмихнат. Няма никакъв проблем да си намери жена, нали знаеш какво имам предвид?

Джейк разглеждаше мъжете изпод периферията на широкополата си черна шапка и реши, че изглеждат добри каубои. Ако работеха здраво през цялата седмица, него не го интересува дали се напиват в събота, или се сбиват с индианците. Но със сигурност, за тях ще е по-добре да стоят настрана от Бенър.

— Всички ли са готови да тръгваме? — извика Рос, когато се събраха.

И той пришпори коня си към портата.

Лий го последва. Мама изцъка с език и леко подкани конете с юзди. Бенър се отправи към Дъсти. Буйният й скопен кон беше завързан за кол пред верандата. Джейк още не беше я погледнал открито, макар че я забеляза. Утринното слънце заблестя в косите й като в тъмно огледало преди тя да ги покрие с широкополата си шапка. Бялата й блузка ярко контрастираше с черния панталон. Носеше черен кожен колан със сребърна катарама — Рос й беше донесъл колана от Мексико, когато отиде там да купува коне преди няколко години. Джейк си спомни как тя гордо му го показваше при едно от посещенията му в Ривър Бенд. Коланът плътно обгръщаше талията й и подчертаваше женствената извивка на ханша. Панталонът прилягаше плътно по бедрата преди да се разтвори точно под коленете. Черните кожени обувки за езда бяха меки и гъвкави и следваха формата на прасците й.

Той гледаше как тя слага левия си крак върху стремето и посяга към извивката на седлото. Повдигнатото коляно опъна плата и разкри заоблеността на ханша й. Тя скочи на седлото и се настани така, сякаш се беше научила да язди, преди още да може да ходи. Тази безукорна стойка беше отчасти виновна за спиращата сърцето, пресушаваща устата, навлажняваща дланите и дразнеща слабините гледка на нейните гърди. Но не беше само от позата — те не се нуждаеха от нищо. Джейк знаеше, че са високи, кръгли и…