Сандра Браун - Горещо утро

— За жена му ли говориш или за дъщеря му? — попита лукаво Бенър. — Тя поглеждаше завистливо към теб с половин око.

— Не съм забелязал. Бях зает с друго.

Той се отпусна върху детелината и я придърпа към себе си. Не й остави време дори да му възрази. Устните му се движеха горещи и сигурни върху нейните. Езикът му галеше страстно, предизвикателно. Той леко разтриваше гърдите й. Бенър се движеше под него неспокойна и изпълнена с желание. Когато той седна, тя простена:

— Джейк, върни се.

— Ако те любя тук, ще се развали хубавата ти рокля.

Тя недоволно хвърли шапката си настрана.

— Не ме е грижа за роклята.

Той я ощипа по носа.

— Тогава, не си пораснала още. Спомням си, че на всяка твоя рокля или липсваше копче, или имаше дупка, или пък подгъвът висеше.

Тя се засмя, докато сваляше фибите от косата, която се спусна свободно по гърба в непокорни катраненочерни къдрици.

— Не е джентълменско сега да ми го припомняш. Кошницата, великодушно подарена им от добрите хора, наистина беше изненада — парченца шунка, топъл хляб, пресен сладкиш с праскови, който беше толкова пръхкав, че се трошеше между пръстите. Като облиза засъхналите трохи, полепнали по ръцете му, Джейк каза:

— Приличаш на жълтурче, както си седнала.

Тя беше с жълта, нежно-пастелна рокля, която образуваше меки и едри гънки върху зелената трева.

— Благодаря, съпруже.

Как е могла изобщо да си представи, че е възможно да се влюби в Грейди, или в когото и да било друг, докато Джейк ходи по тази земя? Той беше висок и слаб, целият мускули и сухожилия. Движеше се с олюляващата се походка на каубой, но под привидната леност се криеше сила, която я накара да потрепери от очакване.

Веждите му блестяха почти бели от годините, прекарани на слънце и бяха като щит между света и очите му, толкова сини, че понякога беше болезнено сладко да гледа в тях. Тя обичаше всяка изсечена от времето черта на лицето му, силата на характера, дори упоритостта му.

Тя въздъхна лениво, гледайки го.

— Уморена ли си?

Не беше уморена. Беше щастлива. Усмихнат, той подпря гръб на дървото:

— Легни. — Той взе главата й в скута си. Беше лято. Топло, но не горещо. Току-що бяха хапнали от превъзходната храна. Край тях, в чашките на жълтурчетата жужаха пчели. Бели и пухкави като памук облаци се носеха спокойно над тях.

Двамата влюбени се предадоха на умората, но твърде силно усещаха присъствието си един до друг, за да заспят. Тежката коса на Бенър се простираше върху него като черна копринена мантия. Гърдите й се повдигаха и спускаха при всяко дихание. Пръстът на Джейк с възхищение повтаряше линиите на лицето й.

— Ще трябва да се върна вкъщи и да се заловя за работа, но точно в момента нямам никакво желание — призна той.

— Сериозно ще си помисля за уволнението ти.

Той се усмихна, после прошепна:

— Великолепна си, Бенър Коулман — и се наведе да я целуне. Но преди устните му да обхванат нейните, тя го поправи:

— Бенър Лангстън.

Ръцете й се плъзнаха нагоре към врата му, докато притискаше устни в неговите и се извиваше под силното му тяло.

Като разкопча само няколко копчета от роклята й той я разтвори, така че връхчето на гърдата й се показа като тичинка на прекрасно цвете от чашка от прозрачна батиста, дантели и сатен.

— Ти, сладко, сладко момиче — галеше я той с върха на пръстите си. После с устните. После с езика. Нежно, еротично, влажно.

Бенър изхлипа от животинско удоволствие.

Внезапно Джейк вдигна глава. Той силно притисна гръб в ствола на дървото, а главата му натисна кората, така че от нея се посипа кафяв прах. С въздишка на протест, затова че беше спрял, Бенър обърна лице в скута му.

И почти веднага разбра причината за стенанието му.

— Джейк? — гласът й потрепера. Тя предпазливо докосна панталона му.

Дъхът му изсвистя през стиснатите зъби:

— Ще се оправя след минута, само…

— Само какво?

— Бенър, — каза той хрипливо — дръпни главата си от мен.

— Защо?

— Всеки път, когато се помръднеш… О, Господи,… и усетя дъха ти. Това не оправя положението, скъпа.

Тя се вгледа за момент в измъченото му лице. Колебанието й продължи не повече от миг. Тя го целуна леко.

— О-о-о… — Той зарови пръсти в коса й, но я отстрани от себе си. Приличаше на човек, който не може да вземе решение, на човек, разкъсван от агония, но изпитващ екстаз от нея. Дъхът му излизаше накъсан през стиснатите зъби.

Бенър го целуна отново.

От гърлото на Джейк излязоха несвързани звуци, докато устните му най-после изрекоха името й. Той го повтаряше отново и отново, при всяко преминаване на устните й по хълмчето на неговата мъжественост.