Сандра Браун - Горещо утро

— О, Исусе! — въздъхна Джейк. — Той беше изумен, че Шелдън е успял да направи такъв сполучлив изстрел. Ако куршумът изобщо не е засегнал сърцето на Рос, то е било на косъм. Той беше пробил малка, но ясно открояваща се дупка в средата на гърдите, близо до другия белег отляво. Джейк потрепера при мисълта как изглежда гърбът му.

— Лидия? — неестествен, бълбукащ звук излезе от устата на Рос.

Лидия вдигна глава. Лицето й нямаше цвят. Очите й бяха празни и помръкнали.

— Той е ранен, Буба. Направи нещо — помоли тя почти беззвучно.

Джейк посегна към приятеля си. Очите на Рос бяха затворени. Но той не беше мъртъв. Все още.

— Да го внесем. — Той побутна брат си и още няколко от работниците да му помогнат. Лий изглеждаше вцепенен от шока. Той стоеше наблизо и гледаше баща си така, сякаш никога не го беше виждал. Бенър беше бяла като платно.

Джейк осъзнаваше риска, който поемат, пренасяйки Рос, но не искаше да остави приятеля си да умре в праха.

Двама от мъжете го подхванаха под раменете, други двама под хълбоците, а Джейк поддържаше главата му. Повдигнаха го бавно и с отмерена стъпка го внесоха в къщата. Лидия ги следваше.

Те не посмяха да се изкачат по стълбите, а внесоха Рос в кабинета му. Мама, отгатнала предварително какво смята да прави Джейк, вече беше постлала одеяло върху коженото канапе. Мъжете внимателно положиха Рос върху него.

— Идете за доктор, онзи, по-младия — нареди Джейк, без да се обръща специално към някого. Той разкъса окървавената риза на Рос. — И шерифа! — добави вече по-тихо.

Каубоите тръгнаха, обсъждайки ситуацията.

— Какво ти е нужно? — Мама си проправи път към леглото, където Джейк се занимаваше с Рос. Той не обърна внимание на раната над собственото си око, подутата устна и кървящото охлузване на бузата. Дори не си спомняше, че са се били.

Джейк погледна майка си. Очите му казаха, че нищо не може да се направи. После премести поглед върху Лидия, бледа, колкото Рос, и сякаш по-жестоко наранена. Лицето й беше унило. Заради нея той каза:

— Гореща вода и бинтове.

Мама без коментар се насочи към вратата. Тя извика на помощ безкрайната си издръжливост. Беше погребала пет деца и съпруг. Погледна назад към Лидия и отправи молитва, по-младата жена да намери същия извор на сила да преживее това, което й е отредила съдбата.

— Ще извадиш ли куршума? — попита Лидия Джейк със слаб, тънък глас като на дете.

Погледът му улови нейния.

— Не, Лидия. Твърде близо е до сърцето. Това със сигурност ще го убие.

От треперещите й устни се изтръгна ридание и тя падна на колене. Отново стисна ръцете на Рос.

— Той е силен. Той ще живее. Зная.

Рос беше изпаднал в блажено безсъзнание. Но внезапно очите му трепнаха и се отвориха. Изглежда, му беше трудно да се съсредоточи върху някой друг, освен върху жена си. Очите му безпогрешно отиваха все към нея. Той събра сила, вдигна ръка и докосна косата й.

— Остани с…

— Да, да. От очите й потекоха сълзи, спуснаха се по бузите към устните. Тя ги облиза и се наведе да целуне Рос.

— Никога няма да те оставя. Винаги ще бъда с теб. Винаги.

Бенър стоеше до канапето с ръце, сключени под брадичката. Тя гледаше масивните гърди на баща си. Кожата, обикновено със здрав, хубав тен, сега изглеждаше сива и бледа. Раната беше под белега, който винаги беше предизвиквал любопитството й. Родителите й бяха казали, че е от войната между щатите. Сега в нея възникна съмнение. Всички бяха чули, че преди да стреля Грейди беше извикал друго име.

Сони Кларк.

Баща й беше вдигнал глава. Беше откликнал на името. Майка й също. Каква беше тайната, която ги свързваше? Кой беше баща на бебето, което майка й беше родила в гората преди Джейк да я намери? И кой всъщност беше баща й?

Имаше ли значение? Господи, защо се спира на това след толкова много години? Защо се оставя да я безпокои такова незначително нещо? Баща й умираше и какво значение имаше какво е името му, или как се е оженил за майка й. Тя го обича и една жива част от нея щеше да умре с него.

Живот без баща, без неговата сила, без блясъка на усмивката му под мустаците, които я гъделичкаха, когато я целуваше? Не!

О, господи, те бяха спорили точно преди Грейди да го застреля. Грейди, Грейди, дано изгориш в ада — крещеше душата й. Сълзи замъглиха погледа й. Тя затвори очи и те неконтролируемо потекоха на тънки ручейчета па бузите. За втори път правеше опит да се ожени и той също завършваше трагично.

Джейк проми раната с водата, която Мама Лангстън донесе в малка купичка. Той спря кървенето с ивици от стар чаршаф. Гърдите на Рос се издигаха и спускаха като стари мехове. Той се бореше за всяка глътка въздух.