Сандра Браун - Горещо утро

Той не видя дъщеря си със своя стар приятел. Не видя нежния любящ израз върху лицата им. Всичко, което видя беше дъщеря си в прегръдката на мъж, който нямаше право да я докосва по този начин. Кръвта му вече беше достигнала точката на кипене, когато прекрачи през портата и застана пред тях гневен като бог на войната.

— Свали ръцете си от нея!

— Татко, човекът на когото говориш е Джейк!

— Много добре знам на кого говоря.

— Рос… — започна Джейк.

— Бенър, влез вкъщи — заповяда Рос. Той имаше намерение да нареди добре Буба Лангстън и не искаше дъщеря му да гледа.

— Няма. И престани да ни гледаш така. Не съм дете, татко, и…

— Ти си мое дете — изръмжа той. — И няма да те оставя в лапите на този мъж. Не си общо момиче.

— Достатъчно, Рос — спря го Джейк кратко. — Успокой се и нека да ти обясня.

— Няма нужда от обяснения. Знам какво видях.

— Ние сме женени — обяви Джейк. — Ожених се за Бенър днес следобед.

Рос пристъпваше заплашително напред, но спря толкова внезапно, че се олюля.

— Женени? — очите му сновяха между тях. Гърдите му се надигаха тежко. Той изпусна лулата в праха и ръцете му се свиха в юмруци.

— Ти си на възраст, на която можеш да й бъдеш баща.

— Но не съм. Аз съм й съпруг. Нека да влезем…

— Сигурно си имал дяволски важна причина да искаш да се ожениш — подхвърли той. — Знам какво е отношението ти към жените. Те са само една играчка за…

— Татко, спри! — извика Бенър.

Няколко каубоя, чули виковете, излязоха от бараката за да видят какво става. Бенър се огледа с пламнали бузи.

— Не подхожда на стила ти да си съпруг, Буба. Има само една причина, поради която би си взел жена, и за Бога, по-добре ще е това да не се е случило. Има ли…? Дали ти…? Ти, копеле, сигурно си го направил! — той се спусна към тях. — Ти беше длъжен да се грижиш за нея! Ти, долен кучи син!

Той замахна и ударът се стовари глухо върху челюстта на по-младия мъж. Бенър извика, когато Джейк политна назад и оградата го спря.

— Какво става? — Лидия, с вдигната почти до коленете пола, тичаше по стълбите на верандата, все още с кърпа в ръце. Лий и Мика се спуснаха към Бенър.

Джейк не беше успял да се съвземе от първия удар, когато юмрукът на Рос намери корема му. Той се вдигна на колене и разтърси глава, за да я проясни. Болеше го навсякъде, но въпреки това би трябвало да е благодарен, че Рос не носеше пистолет. Сега със сигурност щеше да е мъртъв.

— Рос, не искам да се бия с теб, но ако ме удариш пак — той не можа да довърши. Друг мощен юмрук полетя към главата му. Той го отклони преди да е успял да нанесе повече поражения, освен да разцепи устната му.

Това беше всичко, което нервите му можеха да понесат, без да отвръща. Като се преви надве, той полетя в Рос. Те паднаха на земята в меле от удрящи крайници, летящи юмруци, ритащи крака и впиващи се колене. Кръв и пот се смесиха в праха под извиващите се, вкопчени тела.

Наблюдателите стояха онемели при вида на двамата довчерашни приятели. Лидия кършеше ръце. От очите на Бенър се стичаха сълзи. Мика стоеше с болезнено изражение на лицето, интуитивно усещайки за какво се бият. Мама споделяше интуицията му със стиснати устни. Лий не можа да повярва на очите си.

Всички следяха боя, така че никой не забеляза конника, който спря точно до портата. Той също беше изненадан от зрелището, което го посрещна. Но се усмихна. След няколко минути борбата им щеше да е безсмислена. Той продължи незабелязан. Миг след това извика високо:

— Сони Кларк!

Рос рязко вдигна глава. Той замаяно огледа лицата които го обграждаха в полукръг. Очите му се спряха на Лидия. Като в сън всичко около него бавно се задвижи. Той видя невярващо разширените й очи, видя как цветът напусна лицето й, видя ужасения й поглед, когато тя вдигна очи от него към една точка зад рамото му.

После изстрелът разцепи въздуха.

Лидия и Бенър извикаха.

Някои от работниците се наведоха, за да се прикрият. Други посегнаха за оръжие.

Джейк беше единственият, чийто рефлекс проработи. Той се хвърли към Мика. Бутна момчето на земята, измъкна пистолета от кобура му и претъркулвайки се, застана на едно коляно.

Със съвършен изстрел, научен от Рос Коулман, той заби куршума точно между очите на Грейди Шелдън.

Шелдън беше мъртъв. Злорадото му изражение стана негова смъртна маска.

Джейк не дочака да види колко време тялото му ще се задържи върху коня, преди най-после да се смъкне на прашната земя. Той се обърна и се спусна към Рос. Лидия се беше навела над него и го викаше, неистово стискайки ръцете му. Джейк отстрани смаяните каубои от пътя си.