Сандра Браун - Горещо утро

Тя се отпусна от стола, така че и двамата се озоваха на колене на верандата.

— Джейк, обичам те толкова много!

Те се целунаха — отначало леко, изпробвайки примирието помежду си. После желанието, което присъстваше живо постоянно в тях, разтопи устните им в гореща целувка.

Когато най-после Джейк се отдръпна, той каза с усмивка:

— Иди и направи каквото е нужно за една булка преди сватбата. Ще съобщя на мъжете, че отиваме в града.

— С колко време разполагам?

— С половин час.

Бенър се спусна вътре да се приготви. Но докато решеше косата си тя осъзна, че всъщност Джейк не й беше признал, че я обича.

— Къде отиваме?

— Само стой мирно, мисис Лангстън. Искам да ти покажа нещо. — Те бяха в каруцата.

Джейк беше поел по друг път за вкъщи.

— Изненада?

— Считай го като сватбен подарък.

— Вече имам един — каза тя, като вдигна гордо лявата си ръка, на която Джейк беше сложил тънък златен пръстен. — Кога го купи?

— Същия ден, когато взех документите.

— Значи си бил напълно уверен, че ще кажа „да“.

— Надявах се — възрази той и се наведе към устните на булката. Но почувствал топлото, влажно докосване на езика й върху устните си, изстена: — Нямаш ли срам?

— Не, когато се отнася за теб. И никога не съм имала. — Тя огледа за момент околността. — Предполагам, че не съм по-добра от Уанда Бърнс.

Джейк обърна глава:

— Трябва да те плесна за това сравнение.

— Истина е. Тя щеше да роди бебе от мъж, за когото не беше омъжена. Аз също. Каква е разликата?

— Съществуват безброй разлики — извика той. — Ти си била само с един мъж. Това е основната разлика.

Желанието за спор я напусна. Денят беше прекалено хубав, а тя — прекалено щастлива, за да спори. Сгуши се до ръката му и положи глава на рамото му.

— Да, била съм само с един мъж. И сигурно вече съм те обичала, когато дойдох в конюшнята през онази нощ. Иначе никога нямаше да мога да направя това.

— Радвам се, че бях там — прошепна той в ухото й, преди да го целуне.

Малко по-късно той спря пред арка, направена от дървета, съединени отгоре с дъска. Тя беше поставена над пътя, който водеше към къщата им. Бяха отишли по друг път до града, така че тя я виждаше за първи път.

— Какво е това?

— Изненада.

Когато тя се приготви да скочи от каруцата с привичното си нетърпение, Джейк се спусна:

— Трябва да бъдеш внимателна отсега нататък, любима.

Обзе я вълнение от допира на загорялата му ръка до корема й, когато той леко го притисна. Той я целуна нежно по устата, докато пръстите му галеха мястото, където спеше тяхното бебе. Топлите усещания още танцуваха из тялото й, когато той прекъсна целувката и я поведе под арката, а после я обърна, така че да може да погледне, назад към нея.

— Джейк! — тя притисна с ръце устата си. В очите й бликнаха сълзи. В дървото на табелката бяха издялани думите:

„Ранчо Плъм Крийк“

— Ти си променил мнението си за името?

— Не, — каза той, печално поклащайки глава — продължавам да мисля, че това е дяволски глупаво име за ранчо, в което ще се развъжда добитък.

— Тогава защо? Не мога да повярвам, че си си направил този труд.

Той сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си:

— Исках да направя нещо, от което да бъдеш щастлива; нещо, което да те накара да се смееш, а не да плачеш. Аз ти донесох много нещастия, макар и неволно. Искам да те направя щастлива!

Той завладяващо обви ръце около нея и я притисна към себе си. Зарови лице в шията й, вдъхвайки парфюма, който ухаеше на жасмин и слънце. Дълго останаха неподвижни, преди той да я отмести.

— Ще си направим ли пикник? Кошницата, която жената на свещеника ни приготви е пълна.

Тя кимна нетърпеливо и загледа как той отвежда коня и настанява каруцата под дървото.

Интересно, как беше успял да осигури кошницата…

Джейк предвидливо беше потърсил свещеник извън Ларсен. Ако бяха отишли при пастора на църквата, към която принадлежаха Коулманови, слухът щеше да се разнесе като горски пожар и Рос и Лидия щяха да научат за женитбата преди той да е готов за това. За щастие, свещеникът не познаваше нито него, нито Бенър и беше доволен да извърши обреда.

Жена му свиреше на органа, а високата им дъщеря играеше ролята на свидетел. Когато си тръгваха получиха кошница и благословии за дълъг и щастлив живот.

— Явно съм направил добро впечатление! — отговори Джейк на неизказания въпрос на Бенър, спирайки под един орех. Камбанките и боровете ухаеха. Нежният южен бриз и сенките от разпрострените над тях клони ги предпазваха от горещината.