Сандра Браун - Горещо утро

— Кой знае? — извика тя. — Кого ли ще интересува това, когато вече бъде унищожен? Представи си само! — каза тя, разпалвайки въображението му. — Всички тези хора, които ти се надсмиваха, че си се оженил за дъщерята на онзи контрабандист, вече ще те гледат със страх и почит. Ти ще си разкрил един от бандата на братя Джеймс! Ще си известен! — Тя се притисна към него, очите й светеха в лицето му. — Оставам без дъх щом застана до теб.

Устата му се впи в нейната. През тялото му преминаха желание, мощ и надежда за мъст и се концентрираха в слабините му. Той я отнесе в спалнята и направо разпори по шевовете дрехата, докато я сваляше. Присила го съблече също така неистово.

Когато голите им тела се озоваха в леглото, Присила въздъхна:

— Знаеш какво трябва да направиш, нали, Грейди, скъпи?

Той проникна в отдаващото се тяло, шепнейки диво:

— Да. Заминавам за Ларсен утре.

Тя сграбчи косата му толкова силно, че в очите му бликнаха сълзи. Зъбите му се впиха в плътта на рамото й, и те заедно извикаха, когато облекчението ги спои в сплав от омраза.

На Мама Лангстън това не й хареса. Ни най-малко. Нещо не беше наред. Тя можеше да го помирише, да го усети, както животните усещат смяната на сезоните. Тя пристигна при Бенър, след като бяха докарали добитъка. Упорито настоя да използва сала и измина цялото разстояние до къщата пеш. Тя ту мърмореше, ту съчувстваше на Бенър, докато ловко я освобождаваше от шевовете с ножичка за маникюр. Провери разреза и се успокои, че зараства добре. За касапин като Хюит работата беше свършена отлично. Когато Бенър падна върху огромните й гърди и се разплака неудържимо, Мама я потупа успокоително по гърба, мислейки си, че тя е още разстроена от операцията.

Пийнаха чай и побъбриха. Скоро след това възрастната жена се приготви да си тръгва.

Тя беше неспокойна, усещайки, че нещо тревожи момичето, но все още не можеше да си изясни какво е то. Дали й беше мъчно за майка й? Каква беше причината за сълзите на Бенър?

Едва когато Джейк я настигна на кон по пътя към реката, за пръв път я споходи усещането, че това е нещо повече от тъга по дома.

— Мамо, защо не се качиш на Сторми? — предложи Джейк, като слезе от коня.

— Ха! Мисля, че моите крака са здрави като неговите. Ще повървя, благодаря.

— Как е Бенър? — Джейк изравни крачки с нейните, като водеше Сторми за юздите.

— Не знаеш ли?

— Не я видях снощи. Тази сутрин не ми остана време за закуска.

— Горе-долу. Раната зараства добре. Само дето нещо не е в настроение. — Мама заслони очите си с ръка и се вгледа в сина си. — Изглеждаш изтощен. И си се надул като жаба. Какво става с теб?

Зъбите му стиснаха пурата:

— Нищо.

— Да не те боли стомах?

— Не.

— Или си ядосан на някого?

— Не.

— Хм! — повтори Мама, давайки му да разбере, че не му вярва.

Стигнаха реката, и тя се настани безопасно на сала. Преди да вземе дългия прът, за да се отблъсне, се провикна:

— Грижи се за момичето, чу ли?

— Тя може да се грижи сама за себе си — промърмори той.

— Не бъде толкова сигурен — Мама се чудеше дали е твърде голям за един добре заслужен бой. — Още не е достатъчно силна. Отслабнали са и тялото, и душата й. Изплака си очите тази сутрин.

Джейк не срещна погледа на майка си, докато премяташе юздите на Сторми през пръстите си.

— Каза ли нещо?

— Трябваше ли?

Той вдигна рамене, внезапно обезпокоен от острата забележка на майка си.

Той потопи дългия кол във водата и когато докосна тинестото дъно, се наклони с всичката си тежест върху него. Е, добре, нещо не е в ред. И това е нещо между тях двамата. Залагаше живота си за това.

Но каквото и да беше, явно и двамата бяха решили да премълчат. Тя изпрати към Джейк последна поръка:

— Гледай да не се изморява прекалено много!

Никой от тях нямаше да е доволен да види как Бенър мъкне тежкото корито с мокри дрехи към простора. Сутринта, след посещението на Мама, тя реши, че прането не може да чака нито ден повече. Трябваше да се изпере. Пък и работата я отвличаше от мрачните мисли.

Тя не искаше да ги прогони.

Джейк не я обича. Той я съжалява. Всички ласки, нежната му загриженост, разкъсващите душата целувки са били породени от съжаление, не от страст.

О, по дяволите!

Какво трябва да направи сега?

Бенър знаеше какво мислят хората за момичетата, които живеят „семейно“, преди да са омъжени. Вече не ги замеряха с камъни по улиците, но репутацията им… Най-често мъжът, който беше баща на детето, оставаше анонимен и незасегнат, докато момичето потъваше в срам. Родителите предприемаха пътуване в Европа или при болни роднини, за да извинят отсъствието й. Но всички знаеха, че заминава, за да роди извънбрачно дете. Често нито майката, нито детето се връщаха.