Сандра Браун - Горещо утро

— Грейди! — тупна го тя с ветрилото по ръката. — Ти непослушнико! Къде беше? Умирах да те видя.

Той се загледа към нея. Беше й липсвал толкова много, нали? Сърцето му се изпълни с гордост, прочутата и ненаситна проститутка в щата го желаеше страстно.

— Имах известни неприятности — за миг кафявите му очи се помрачиха от спомена за всеки удар, който беше получил от юмрука на Джейк, както и за решителния отказ на Бенър. Няма съмнение, че добре са се посмели за негова сметка след това.

Усетила лошото му настроение, Присила успокоително положи ръка върху неговата и притисна бюст към гърдите му.

— Надявам се, че вече всичко е свършило. — Думите й идваха нежни и успокоителни за наранената му душа.

— Не още — той се усмихна лениво — Но ти можеш да отвлечеш мислите ми от проблемите, нали?

Тя съблазняващо се вгледа в устните му:

— Сигурно мога. Ти ми липсваше.

Всъщност, това беше истина. Напоследък в живота й забележимо липсваше мъжка компания. Очевидно Дъб й се сърдеше и се държеше настрана от нея. Той не беше идвал в „Райските градини“ откакто тя го спря на улицата.

Тя не беше имала мъж откакто… откакто Джейк я беше отблъснал. Тя го наричаше с обидни имена в мислите си, но тялото й изгаряше от желание при спомена за дългите му, силни бедра, възседнали ваната й.

Тя вдигна глава и загледа Грейди с копнеж. Пръстите й се движеха под сакото и жилетката му и тя лекичко подраскваше по ризата.

— Ела с мен, Грейди. Ще те направя щастлив тази нощ — тя облиза с език устните си. — По повече от един начин.

Тя го поведе към стаята си. На вратата прошепна нещо на пазача, който я беше осведомил, че Грейди е в салона. Грейди влезе преди нея, но в момента, в който тя затвори вратата, той се обърна и я погледна. Тя се разтапяше в ръцете му, извивайки вълнуващо тялото си под него.

— Господи, красива си — въздъхна той, останал без дъх, когато дългата им целувка премина във влажно докосване на устни.

Устните й леко докосваха неговите, но мозъкът й работеше бясно.

— Ако направя нещо за теб, Грейди, ти ще направиш ли нещо за мен?

— Какво например? — попита той разгорещено.

— О, не съм решила още. Само питам.

— Разбира се — той би се съгласил на всичко, докато езикът й докосваше устните му по този начин. — Всяка услугата се отвръща с услуга.

— Знаех, че ще кажеш това.

Присила беше в пауново син сатен. Гърдите й преливаха над деколтето. Ръцете на Грейди се плъзнаха по гладките възвишения, устните му ги последваха.

— По дяволите! — той вдигна глава от заниманието си което го беше погълнало, когато някой почука на вратата.

Присила го погали по бузата:

— Нещо важно за нас, двамата, скъпи. Вярвай ми. Няма значение какво казвам, играй според това.

В шепота й имаше предизвикателно обещание, така че той нямаше сили да й противоречи, когато тя се изплъзна от прегръдката му и отида да отвори.

Беше малко изненадан, когато Присила покани една от проститутките. Не можеше да разбере как тази жена с подпухнало лице и рошави коси може да представлява някакъв интерес, а още повече да е важна за него.

Но Присила я хвана за ръка и я дръпна навътре, затваряйки бързо зад нея. Тя я покани на един от смешните въртящи се столове около малката масичка за чай. Жената се възползва от шишето с уиски. Тя си наля дося голяма доза и вдигна чашата към устните си, като гледаше подозрително Грейди над ръба на чашата.

— Шугър, това е мистър Грейди Шелдън, юристът, когото ти говорих.

Грейди отправи към Присила недоумяващ поглед но тя беше невъзмутима, когато седна срещу Шугар и посочи на Грейди другия стол.

— Ще пийнете ли, мистър Шелдън?

Той се отпусна, забравил решението си и промърмори:

— Да, моля.

— Виждала съм го тук преди. Мислех, че е един от вашите — промърмори тя упорито.

Напоследък Мадам Присила се отнасяше с нея по-добре. Тя получаваше уиски винаги, когато искаше. Ако не се чувстваше разположена да приема клиенти, можеше да остава горе в стаята си. Дори получи нова рокля, с която беше тази вечер. Присила й я даде като награда за дългогодишната й работа. Шугар искаше да приеме това специално отношение за чиста монета. Но ако човек познава живота, така както тя го познаваше много добре, трябваше да знае, че нищо не се дава даром. Какво имаше предвид Присила, като я запознава с този човек? Той не приличаше на служителите, които Шугар познаваше. Беше прекалено нервен и блед. Дали Присила не иска да й пришие някакво престъпление? Дали не я намазваше с масло, само за да я опече?