Сандра Браун - Горещо утро

Като повдигна леко глава, той се загледа в гнездото от черни копринени косъмчета. Отначало я докосна дъхът му, после устните му, които шепнеха ласкави думи. Дишайки тежко, той погледна към нея.

— Бенър, никога не съм правил това преди, но … — думите увиснаха във въздуха като недовършен въпрос.

— Не си правил какво? — гласът й беше пропит от страст.

Джейк коленичи до леглото и я придърпа към ръба му. Той целуна триъгълника на нейната женственост. Тя изви гръб и сграбчи чаршафите под себе си с неспокойни ръце. Той бавно разтвори бедрата й и ги сложи върху раменете си. Обръщайки глава, притисна устни към меката вътрешност на бедрото й. И отново. Сладката ласка продължи безкрайно.

Чак след това си позволи да я вкуси. Вдъхна аромата запечатвайки го в паметта си завинаги. Покри я с устата и лекичко я засмука. Езикът му беше смел изследовател, който прониква дълбоко и сладко. Когато се отдръпна, погали пулсиращата плът с гъвкави движения, от които тя обезумя. Тази благословена, черна кадифена пропаст се разтвори и Бенър се притисна към него още повече. Като мълвеше името му, тя се загуби в експлозията от брилянтна светлина. Цялото й съзнание беше разтърсено от мисълта, че съществува такова върховно човешко изживяване.

Джейк се беше заричал, че няма да я обладае още веднъж днес, но беше безсилен да се съпротивлява, когато ръцете й се повдигнаха и го потърсиха. Той се изпъна над нея и се зарови дълбоко.

— Опитвам колко прекрасна си. — Той я целуна.

Бедрата й се извиваха гъвкави като вълни под тласъците на тялото му. Неговият връх дойде точно когато тя достигна нов предел. Джейк трепереше от излелите се чувства, когато семето му я изпълни. Те се притиснаха един в друг, оцелели във вихъра на бурята.

Когато най-накрая събра достатъчно сили да излезе от нея, той погледна лицето й. Прокара пръст по сенките под очите, но не можа да почувства съжаление. Моментът беше прекрасен.

— Никога не съм знаела… — прошепна тя.

— Нито пък аз.

Те се целунаха нежно. Той придърпа одеялото. Телата им си подхождаха, сякаш бяха създадени на небесата един за друг. Когато тя се унасяше в съня, той я чу да прошепва:

— Обичам те, Джейк.

Остана буден още дълго, заслушан в лекото й дишане, усещайки го върху гърдите си, където беше отпуснала глава.

Не можеше да вземе никакво друго решение. Утре ще трябва да й каже.

Тя дълго се мъчеше да отвори очи, после примижа за да фокусира погледа си. Спалнята беше замъглена сивата утрин.

— Какво правиш? — попита тя сънено.

Джейк, напълно облечен, готов за дневната работа, седна на ръба на леглото. Той навиваше кичур коса около пръста си и гъделичкаше с него носа й, за да я събу.

— Мъжете ще дойдат рано. Днес ще докараме добитъка вкъщи, госпожице шеф. — Той я потупа по брадичката — Не искам да тръгвам без да ти кажа довиждане.

Тя леко нацупи устни.

— Иска ми се да мога да дойда и да докарам добитъка с теб.

— Следващият път — той се наведе да целуне връхчето на носа й, целувка, която продължи надолу, включително устните. Обичам да се събуждам до теб, Бенър.

— Аз също.

— Но не можем да продължаваме така. — Той стана от леглото и отиде до прозореца, където сивото на хоризонта отстъпваше място на блестящо розово. Сърцето на Бенър ехтеше с погребален звън. Тя отхвърли завивката, грабна дрехата си и стана от леглото.

— Какво искаш да кажеш? — тя се уви в пеньоара си.

— Не можем да продължаваме да спим заедно. Твърде много държа на теб. Освен това аз лъжа Рос и Лидия всеки път, когато те докосна. Те те повериха на мен.

Сърцето й биеше силно от страх. Не можеше да каже по такъв начин, че си отива. Ако го направи, тя умре на място.

Той бавно се обърна. Нервно мачкаше периферията на шапката си между пръстите си.

— Бенър, аз мисля… — той спря, за да прочисти гърлото си.

Тя потисна риданието си.

— Мисля, че трябва да се оженим.

Облекчението й беше толкова дълбоко, че го остави да се излее в дълбока въздишка. Хвърли се към него, обви ръце около шията му и покри лицето му с целувки.

— О, Джейк, Джейк! Аз… о, да, да.

— Искаш ли?

— Мили Боже, да. Ако ти не ме беше помолил да стана твоя жена, аз щях да те помоля. Помислих си, че ме напускаш.

Той се усмихна на ентусиазма, с който тя прие. Изпускайки шапката си на пода, той отклони мечешката прегръдка:

— Внимавай. Може да се отворят шевовете.

— О, Джейк, кога? Кога?

— Колкото е възможно по-скоро. — Той я отстрани леко и надникна в лицето й, като усмивката му внезапно изчезна. — Бенър, нямаме време за пищна сватба. Аз вече съм взел документите. Уредих всичко, когато ходих в града за храна. Имаш ли нещо против, ако намерим свещеник и се оженим без суетене, без дори да кажем на вашите, докато всичко не бъде свършено?