Сандра Браун - Горещо утро

— Мистър Шелдън е един от любимите ми клиенти, — каза нежно Присила. — но тази вечер е тук по работа. Както знаеш „Райските градини“ и въобще „Дяволското място“ привлича някои криминални елементи. Мистър Шелдън често комбинира работата с удоволствие, тъй като напрежението му е огромно.

— Каква работа? — Шугар небрежно наклони шишето над чашата и си наля още уиски.

— Да проследява търсени престъпници, разбира се.

Присила видя нарастващото подозрение в замъглените очи на Шугар, докато тя изучаваше Грейди. После продължи:

— Спомняш ли си историята, която ми разказа за Рос Коулман? Мистър Шелдън би искал да я чуе.

— Как? — попита нагло Шугар.

— Той иска да я провери. Срамота е да оставим наградата да пропадне.

— Награда? — за пръв път, откакто беше влязла в стаята, Шугар прояви някакъв интерес. Дори чашата й спря между масата и отпуснатите й устни.

— Колко каза, че е наградата, Грейди? — попита невинно Присила.

— Ъ-ъ-ъ, петстотин — импровизира той.

— Струва ми се, че каза хиляда.

— О, да, да, хиляда. — Грейди нямаше представа за какво се отнася, но щом засягаше Коулман, значи засягаше и него. А това как Присила го представяше, не вещаеше нищо добро за Рос Коулман. Интересът му беше също толкова остър, като интересът на Шугар. Той с удоволствие би заплатил кралски, за да разбере какво ще каже старата проститутка.

— Вие ще ми дадете хиляда долара, за да ви разкажа историята за Рос Коулман? — възкликна Шугар, като положи ръка на гърдите си. — Господи, защо?

— Това може да се окаже много важно — отклони отговора Присила.

Моментният ентусиазъм на Шугар се изпари и тя враждебно ги изгледа. Те наподобяваха хищни птици готови да се нахвърлят на жертвата.

— Не искам да причинявам неприятности на никой.

— И по-скоро би оставила престъпника на свобода?

Грейди извърна глава и впи очи в Присила. Коулман е престъпник? Всемогъщи боже!

Той се прокашля и каза, като се стараеше да звучи авторитетно:

— Ако имате някаква информация, която може да ми помогне за залавянето на престъпник и я укриете, ще се считате за съучастник.

Присила го погледна с уважение. Тя тайно му се усмихна, поздравявайки го.

— Не искам да причиня на никого неприятности, — повтори нерешително Шугар.

Тя започна да разбира. Спомни си за двете момчета, които се отнасяха към нея с уважение, дори когато облекчаваха страстта си. И Джейк, който винаги е бил мил с нея.

Но тя искаше да доживее дните си в „Райските градини“. Между това място и глада стояха приютите и бордеите зад конюшните. Тя не искаше да умре като момиче от бордей. В края на краищата в „Райските градини“ имаше покрив, легло, а понякога и бутилка уиски.

Тя беше проституирала почти през целия си живот. Един път повече нямаше да е от значение.

Присила успокоително положи ръка на рамото й.

— Просто разкажи на мистър Шелдън това, което каза на мен.

Шугар погледна към Грейди отново. Той прие строго изражение, въпреки че му се искаше радостно да се засмее. Обещанието на Присила не е било напразно. Тя му подаряваше оръжие срещу Коудманови.

— Работех в един мръсен град на железопътната линия в Арканзас — започна тихо Шугар. — По време на възстановяването.

— 1872, — уточни Присила, защото това беше годината, в която тя и родителите й емигрираха от Тенеси в Тексас. Годината на нейното освобождение.

Шугар кимна.

— Работех за онази мадам на име Ла Рю. Това не беше истинското й име. Тя беше…

— Разкажи само онази част, за Рос Коулман — подкани я Присила, като се опитваше да скрие нетърпението си. — Кога го видя за пръв път?

— Е, добре. Ние, ъ-ъ-ъ, нашият фургон се развали. Група преселници бяха спрели наблизо, при потока. Изпратиха един мъж да ни помогне. След като ни измъкна от калта, той дойде с нас в града. Ние всички го забелязахме, защото беше много хубав и въобще… Но не мисля, че е бил с някоя. Ние и без това бяхме заети с онези мъже. Бяха разгонени като бикове. Повече не съм го виждала.

Грейди въпросително погледна Присила. Едно посещение в публичен дом не е криминално престъпление. В противен случай почти цялото мъжко население щеше да е зад решетките. Присила любезно се усмихна:

— Продължавай, Шугар — обади се коварно тя. Шугар се подкрепи с нова доза уиски.

— Щяхме да забравим този Рос Коулман, ако не беше дошъл един служител на властта да го търси по-късно. Пинкертън. С него беше и тъстът на Коулман, не помня името му.

— Бащата на Лидия? — попита Грейди.