Сандра Браун - Горещо утро

Родителите на Бенър никога нямаше да я изоставят. Тя беше сигурна в любовта им, за да се бои, че ще се откажат от нея. Независимо от позора, който им навличаше. Но щяха да са непоправимо разочаровани. Не беше ли ги наранила достатъчно с една гибелна любовна история? Могат ли да понесат друга?

А може ли тя?

Трябва. Дори да й се иска да умре, тя трябва да живее заради бебето. Остави коритото под въжето и спрял прокара ръка по корема си. Беше страшно, и прекрасно, и вълнуващо да мисли, че носи дете в себе си. Дете на Джейк.

Тя подсмръкна, когато една сълза се търкулна по бузата й. Не трябваше да мисли за това… Той беше станал неин управител по задължение, а не защото го искаше. И остана от чувство за отговорност, заради това, което се случи в конюшнята.

Е, добре, тя не се нуждае от съжалението на нещастник като Джейк Лангстън! Кой си въобразява, че е той, за да съжалява нея?

Той беше разрушил всичко. Тя дори не усети радост, докато гледаше стадото от къдрави, червеникави Хиърфорди да влиза в ограденото пасбище. Заради работниците се беше усмихвала, махала и подсвирвала, когато та прекараха стадото покрай къщата. Хвърли на Джейк само един студен поглед, който съдържаше всичко, което изпитваше към него. Той беше разбрал и дори не приближаваше къщата.

Джейк, Джейк, Джейк.

Защо не иска да напусне съзнанието й? Защо не може да забрави сладостта на ласките му, мекия му глас, докосването на ръцете, вкуса на устните? Тя нямаше гордост. Тялото й копнееше за него, дори когато го отхвърляше в мислите си. Защо е толкова глупава да продължава да го обича, след като трябва да го презира?

Тя се наведе и посегна към кошницата с бельото, мръщейки се, когато се изправи твърде бързо и опъна нежната плът около белега. Преметна полата на въжето и задържа ръцете си там, за да си почине, поемайки дълбоко дъх. Обзе я слабост.

Разбира се, тя се беше чудила, защо е прекъснал месечния й цикъл. Беше го отдала на стреса след сватбата и на многото работа по ранчото. Това, че носи дете на Джейк изобщо не й беше минало през ума.

Но като че ли да докаже, че е реалност, бременността й започна да напомня за себе си. Задъхването и прилошаването не бяха следствие от операцията и остатъчни ефекти от етера. Понякога я разлюляваха вълни от замайване.

Както сега…

— Какво, по дяволите, беше това?

Тримата мъже, заети с белязване на ухото на една крава, се откъснаха от заниманието си. Кравата успя да се освободи от разхлабените въжета, докато те стояха, замръзнали на място. Пръв Ренди беше изказал гласно мисълта, която тревожеше всички.

— Прилича на три пистолетни изстрела — предположи Пит.

— Това беше — започна Джейк, докато тичаше към Сторми, когото беше завързал точно зад оградата. Той се промуши под телената мрежа, но забелязал, че и другите тичат след него, каза:

— Вие останете тук. Изстрелите дойдоха откъм къщата. Ако Джим или аз не се върнем до пет минути, един от вас да премине реката и да доведе хора от Ривър Бенд, а другият да се промъкне до къщата, за да види какво става.

Той скочи на седлото и пришпори жребеца в галоп. Само преди няколко минути беше изпратил Джим до плевнята за инструменти. Дали изстрелите бяха призив за помощ? Дали се е случило нещо с Бенър?

Тази мисъл отекваше в него с всеки удар на копитата на Сторми. Когато влезе в двора, видя че е най-лошото от предположенията му. По-възрастният каубой се беше надвесил над една фигура, просната под въжето за дрехи. Преди още конят да е спрял напълно, Джейк вече тичаше нататък:

— Какво се е случило?

— Не зная, Джейк. Видях я да лежи така, когато излязох от плевнята. Изглежда зле. Стрелях, за да ви извикам по-бързо.

— Правилно си постъпил — каза Джейк, успокоен, че изстрелите са били само сигнал. Той коленичи на земята и кончовите се опънаха върху краката му. — Бенър? — той сложи ръка под главата й и лекичко я повдигна. — Донеси малко вода. — Джим се спусна да изпълни поръчението.

Джейк беше разтърсен от бледността й. Под гъстите, подобни на ветрила мигли, личаха тъмни, виолетови сенки. Бенър не трябваше да върши тежка работа. Откъде, по дяволите, й е хрумнало точно сега да пере?

Джим се върна с кофа изворна вода и Джейк напръска лицето й. Очите й потрепнаха и тя тихо въздъхна. Той я напръска отново. Този път тя повдигна ръка, за да изтрие с опакото на дланта капчиците от лицето си.

— Идва на себе си — прошепна Джим.

Тя с мъка отвори очи. После примижа от силната светлина.