Сандра Браун - Горещо утро

— Какво става?

Железният обръч, стегнал сърцето на Джейк, се отпусна.

— Тя е добре — обърна се той към Джим. — Предполагам, че просто е припаднала. Върни се да кажеш на другите преди да са вдигнали целия окръг.

Джим ги остави. Джейк подпъхна едната си ръка под коленете й, другата под гърба й и я вдигна до гърдите си.

— Мога да ходя.

— Не можеш дори и да пълзиш.

— Пусни ме.

— Не.

— Сега съм добре.

— Млъкни! — изръмжа Джейк.

— Не ми говори така.

— Ще ти говоря както искам, по дяволите — той внимателно я настани в люлеещия се стол, оставен на верандата и започна без предисловие:

— Защо си излязла на слънце да переш?

— Имах нужда от чисти дрехи.

— Можеше да ме помолиш за помощ.

— Не, няма да те моля за нищо.

— Защо?

— Защото не искам да завися от теб. Не ми е нужно съжалението ти! Мога и сама да се грижа за себе си!

— А ранчото? А бебето?

Тя вдигна брадичка:

— Щом трябва!

Той изруга тихо, после вдигна пръст към нея.

— А сега ме слушай, малка госпожице, и слушай добре. Ти си едно разглезено хлапе. Упорита като муле. Твърдоглава. Безразсъдна. И горда. Но в този спор губиш, Бенър. Ние ще се оженим. Днес ти припадна, за Бога! Това може пак да се случи. Хората ще започнат да говорят и операцията може да бъде оправдание само за известно време. — Той замълча, за да си поеме дъх. — Много скоро някой ще открие истинската причина. А когато започне да ти личи? Какво мислиш да правиш тогава?

Устните й се разтрепериха:

— Ще измисля нещо — каза смело тя.

— Няма да има нужда, защото дотогава ще сме женени — очите му светнаха. — И като твой съпруг ще убия всеки, който промълви лоша дума за теб.

Той се изправи в цял ръст и добави строго:

— Сега иди да се облечеш в подходящи за сватба дрехи, защото отиваме в града. Днес. Това е всичко. И още нещо — продължи той, като разцепи въздуха с пръст. — Ако още веднъж ме удариш, както оня ден, добре ще си платиш.

— Обичаш ли ме, Джейк?

Кроткият въпрос отне всичката му твърдост. Раменете му се сведоха. Строгите линии около устата забележимо омекнаха. Той се спусна на едно коляно пред стола и сложи ръце върху нейните, без да обръща внимание на кожените работни ръкавици, които все още носеше.

Поклати глава и тихичко изрече:

— Ако не те обичах, бих ли се държал така с теб?

Тя водеше битка с усмивката му, но загуби:

— Ако съдех само по предложенията, то трябваше да приема предложението на Грейди. Неговото беше много по-романтично и прелъстително. — Тя посегна надолу и свали шапката му. Пръстите й преминаха през косата му, бяла като лунната светлина. — Той дойде да ме ухажва с цветя и бонбони и ми каза, че съм красива. Каза, че Бог е лишил Небесата от един ангел, като ме е изпратил на земята.

— Този тъпак е казал всичко това? — усъмни се скептично Джейк.

— Нещо в този дух.

Той разглеждаше лицето й. После захапа ръкавицата, издърпа я със зъби и сложи ръка на бузата й. Когато заговори, гласът му трепереше от вълнение:

— Мисля, че си красива. Ти си жена. Аз споделих с теб леглото си. За първи път това за мен означава нещо. Искам да заспивам до теб всяка нощ и да се събуждам до теб всяка сутрин. Искам да гледам как кърмиш моето бебе.

Той се наведе и нежно целуна гърдите й, после притисна лицето си в меката плът. Спусна глава надолу и я зарови в скута й.

— Когато докторът ми каза, не можех да повярвам. Бях твърде обезпокоен да не те загубя. Дори не можех да мисля за бебето. Но по-късно, докато седях до теб, когато ти спеше, аз мислих за него и усетих такава топлота в себе си, че ми се прииска да плача. Никога не съм мислил, че ще имам свое собствено дете. Ако е момче, надявам се, че ще замести Люк. А ако е момиче, ще убия всеки кучи син, който й направи това, което аз ти направих. — Той леко целуна корема й, после вдигна очи към лицето:

— Реално погледнато, не съм подходящ за съпруг, Бенър. Нямам какво да ти предложа. Но съм готов да превивам гръб, за да направя от това място нещо за нас и нашето дете. Сега, ако си съгласна да приемеш един такъв скитник, ще бъдеш мисис Джейкъб Лангстън, преди да настъпи нощта.

Думите му звучаха като поезия. Бенър ги чуваше като най-сладката лирична любовна песен. Тя би се съгласила веднага, за да няма време той да размисли, но гордостта не й позволи:

— Ти не се жениш само заради бебето, нали? Не искам мъченик до себе си в студените зимни нощи, Джейк, нещастен, че не е на запой с приятелите си каубои.

— Познаваш ли поне един мъж, в чиито вени тече кръв, а не вода, който би предпочел да пие с каубоите, вместо да отиде в леглото с Бенър Коулман? — предизвикателните му думи изгладиха бръчката между веждите й, но той продължи вече сериозно: — Не, Бенър, не е заради бебето. — И наведе глава. — Да ти кажа истината, доволен съм, че се появи бебе — едно извинение за женитбата ни. Обмислял съм това и преди, но все ми се струваше невъзможно.