Сандра Браун - Горещо утро

Ръцете й се движеха бързо и леко като крилца на пеперуда. Кукички, копчета, нищо не я спираше. Дори небето чу ниския звук, който издаде Джейк, когато почувства дъха й върху голата си плът, първото леко плъзване на нейните меки, меки устни, плахото докосване на езика.

— Бенър, Бенър…

Името й беше промълвено с най-съкровения му глас. Ласките й бяха така сладки, че той искаше да умре, защото животът нямаше да му предостави втори път такова удоволствие.

Той измъкна едната си ръка от косата й и я прокара по шията й надолу, докато стигна гърдите. После, проправяйки си път под полите на фустата, той намери коляното, гладкото дълго бедро, дантеления ръб на бельото. Ръката му сляпо се придвижваше напред, справяйки се с връзки и копчета, докато срещна плът, топла и гладка, като сатен.

Гнездото от тъмни косъмчета улови в себе си ласкавите му пръсти така сигурно, както тя беше пленила сърцето му. Той я намери мека и отдаваща се, влажна под пръстите му, отговаряща на ласките му с движения, първични и стари като времето.

Устата й му подари продължителен проблясък от небесата. Но един мъж трудно можеше да издържи на такова блаженство и сърцето и слабините на Джейк се пръскаха от него. Когато почти преминаваше границите на издръжливостта си, я преобърна и покри тялото й. Той намери онзи сладък проход само с един бърз тласък.

Очите им се срещнаха и останаха така дълго, докато бавните тласъци го водеха дълбоко и го връщаха на изхода, само за да се потопи в нея отново.

Никога любовта им не бе означавала толкова много за тях. В тялото й проехтяваше всяко негово любещо движение. Сякаш се люлееха в огромна люлка. Тя ги преобръщаше и потапяше в нова сияйна вселена, където времето беше спряло. Те плуваха, издигаха се високо, сърцата им пееха. Празникът изглеждаше безкраен. После се върнаха обратно в този свят.

Събудиха се, за да се видят обгърнати с ръце, с неприятно прилепнали към телата дрехи.

Джейк изтощено повдигна глава. Върху лицето й играеха сенки и светлини при всеки полъх на вятъра. Тя блажено отвори очи. Зелено-златистите водовъртежи в тях улавяха всеки слънчев лъч.

Все още обгърнат от нея, той прошепна:

— Ти си моята жена, Бенър. Никоя друга. Ти!

Тя се усмихна колебливо и с треперещи пръсти докосна устните, изрекли тези думи. Любовта се разливаше в нея като златно вино.

Но подобно на кутре, което не може да бъде изгонено или успокоено, една мисъл не я оставяше. Дали признанието му включваше нейната собствена майка…

Бенър успя да изчисти съчките и листата от косата си, но нищо не можеше да направи със зелените петна по жълтата рокля.

— Мисля, че трябва да отидем и да кажем на родителите ти — Джейк беше изчакал да тръгнат, за да направи предложението. Веднага, щом изрече думите, той се обърна да види реакцията й.

— Искам да го направим! Искам да го извикам на целия свят!

Той не беше толкова оптимистично настроен:

— Те може да не го приемат така добре, Бенър. Трябва да го съобщим внимателно, и може би да запазим новината за бебето за друг ден.

— Те те обичат, Джейк. Винаги са те обичали, откакто те познават.

— Но не като зет. Безпокоя се най-вече за реакцията на Рос, — продължи той като се намръщи.

Бенър самоуверено се усмихна:

— Остави аз да се справя с татко. — После тя нежно сложи ръка на бедрото му. — Няма никакво значение дали одобряват или не. Ти си мой съпруг и нищо не може да промени това.

Оптимизмът й беше заразителен. Когато преминаваха реката на нестабилния сал, Джейк вече чувстваше облекчение, че повече няма да е нужно да крие чувствата си. Ще може да я докосва винаги, когато иска, без първо да се оглежда през рамо. За Бога, тя е негова жена и гой повече не можеше да чака. Искаше всички да го узнаят.

Той й помогна да се изкачи по склона и задържа ръката си около кръста й, когато влязоха в двора. Пред портата се наведе и леко я целуна.

— Много зле ли изглежда косата ми?

Той измъкна едно листо от непокорните кичури.

— Не.

— Лъжец! Мислиш ли, че ще се досетят какво сме правили по пътя от града?

— Има ли значение?

— Не — тя се засмя.

Той я прегърна силно.

— Какво, по дяволите става тук?

Гласът на Рос прогърмя съвсем близо до тях. Те виновно отскочиха. Рос седеше на верандата и пушеше лулата, която Бенър му беше донесла от Форт Уърт, ката ги видя да идват през поляната. Доволен, че се прибират тъкмо за вечеря, той скочи да ги посрещне. Но преди да е успял да ги поздрави, стана свидетел на ласките им.