Сандра Браун - Горещо утро

Присила поклати глава.

— Не, това трябва да е бил бащата на първата жена на Рос Коулман.

— Майката на Лий — съобрази Грейди — Защо търсеха Рос Коулман?

Шугар неделикатно се почеса под мишницата.

— Едно от нашите момичета беше убито. Никой никога не разбра кой го е направил. Не е мистър Коулман защото не беше там през онази нощ.

— Все още не разбирам — каза Грейди, като клатеше удивено глава.

— Странното беше, че те казаха, че името Коулман всъщност не е Коулман.

— Не е Коулман? — Грейди се изпъна на стола и са наведе над масата.

— Името му е Кларк, струва ми се. Сони Кларк. Бил е с братята Джеймс. Представяте ли си колко възбуждащо беше за нас, момичетата, че сме се докосвали до един от гангстерите на Джеймс. Те бяха известни тогава. Оная кучка, Ла Рю, успя да се възползва от факта, че той е бил при нея. Разбира се, след като беше убит, тя…

— Убит?

— Тук започва да става интересно — измърка Присила. — Кажи му това, което каза на мен, Шугар.

— След известно време, може би месец или два, Мадам Ла Рю получи писмо от този детектив, с което се казваше, че Сони Кларк е умрял от огнестрелни рани. Ние всички си помислихме колко е тъжно, че е убит — толкова хубав и с такава хубава жена и въобще…

Тя отново отпи от чашата си:

— Не бях си спомняла за това с години. Когато Присила ме нае и открихме, че тя е била със същия керван и заговорихме за това. Стори ми се странно, когато тя спомена, че Коулманови живеят в Източен Тексас. — Тя сви рамене. — Но това не ми влизаше в работата. Аз само видях него и жена му през онзи ден. Ако после не се беше вдигнал шум около името му, изобщо нямаше да си спомня за това.

Грейди Шелдън седеше съвършено неподвижен. Той се опита да организира в някакъв ред информацията, която получи от Шугар и да я осмисли. Рос Коулман — разбойник от бандата на братя Джеймс? Бандит? Убиец? Живеещ под чужда самоличност през всичките тези години.

Прииска му се да затанцува от радост, да се затъркаля по килима от щастие. Но направи сериозна физиономия, когато се обърна към Шугар:

— Има ли още нещо?

— Не.

— Много ни помогнахте, мис…?

— Далтън — каза тя скромно.

— Ще получите наградата си утре.

— Благодаря, Шугар — каза Присила, като стана и каза, че разговорът е завършен. Тя придружи жената до вратата. — Изглеждаш уморена, скъпа. Знам, че това беше премеждие за теб. Защо не се качиш в стаята си да си починеш?

— Бих могла да пийна.

— Ще изпратя едно от момчетата да ти донесе бутилка.

След като затвори вратата след нея, Присила се обърна към госта си с победоносна усмивка.

— Е?

Грейди се спусна през стаята, вдигна я и я завъртя в лудешки танц.

— Присила, ще те обвия с кожи и ще те покрия с диаманти за това!

Тя се засмя.

— Ще поискам партньорство в бизнеса ти с дървен материал. Мисля, че идеите ти са новаторски. Аз също имам някои идеи. Мога да внеса една добра сума за разширяване на бизнеса.

Грейди престана да танцува и бавно я пусна на пода.

Той никога не беше помислял да си вземе за партньор проститутка. Но щеше да се оправи с това по-късно. Сега беше в настроение да празнува.

— Ще ти дам всичко, което искаш, Присила. Ти ме направи най-щастливият мъж.

После усмивката му изчезна.

— Ами ако това са само дрънканици на една пияна проститутка, която иска да привлече вниманието?

Всичко, което Шугар беше казала, пасваше. Винаги му е било любопитно защо Коулманови нямат никакви роднини. Характерът на Рос не беше характер на обикновен човек. Грейди добре си го представяше като безгрижен разбойник. Но той нямаше да предприема никакви драстични мерки, докато не провери думите на Шугар.

— Вече съм проверила документите — увери го Присила. Очите й оживено светеха, докато му разказваше какво е открила.

— Тукашният шериф ми е приятел. Той провери списъка. Попаднахме на следа в Мемфис. Има търсен престъпник на име Сони Кларк.

— Той е бил не повече от едно буйно дете, когато е бил в бандата на братя Джеймс. Изчезнал е и е бил обявен за мъртъв през 69-та. След три години отново се появява под името Рос Коулман. Докладвано е от Пинкертън, детектив на име Мейджърс, че е бил убит.

— Трябва да е било през 1872.

— Годината съвпада с историята, разказана от Шугар.

Грейди се разхождаше напред-назад из стаята, удряйки длани една в друга.

— Все още има големи дупки в тази история, този детективът го е обявил за мъртъв, с което е приключил случая завинаги?

Присила дълго беше мислила. Тя нямаше да позволя на развейпрах като Грейди да направи погрешна стъпка и да развали всичко. Нуждаеше се от него за мръсната работа — да отмъсти на Джейк за това, че я беше отблъснал, а също и на онова момиче с котешките очи и черни коси, в което той си въобразяваше, че е влюбен.