Сандра Браун - Горещо утро

Бенър се завъртя на пети и с твърда крачка напусна църквата. Сега държанието й беше войнствено, надменно и гордо. Също така безстрашно, майка й я последва навън. Лангстънови събраха каубоите от Ривър Бенд и подобно на малка армия излязоха един по един и плътно се наредиха до тях, докато те впрягаха конете.

Рос все още стоеше пред църковния олтар. Очите му блестяха от гняв. Пред целия град, в присъствието на свещеника и всички, които можеха да чуят, той предупреди:

— Ако само се доближиш до дъщеря ми, ще те убия! Ясно ли е? И преди да те довърша, ще се молиш да умреш.

Той се обърна и напусна църквата. Джейк задържа за малко върху Грейди ледения си поглед. После свали пистолета и го прибра в кобура.

— С удоволствие бих те убил в този момент!

Подрънкването на шпорите му беше единственият звук в църквата, докато преминаваше по пътеката.

Когато излезе, Бенър седеше в кабриолета обгърната от успокояващите ръце на майка си. Плачът й беше сърцераздирателен. Всички бяха потиснати. Никой не смееше да погледне другите в очите.

Джейк се метна на седлото на коня, който беше наел. Тъй като първата грижа на Рос беше дъщеря му, Джейк пое ролята на водач.

— Мика, Лий, вървете отзад. Ако някой тръгне след нас, предупредете ме. Останалите — навън. И си отваряйте очите!

Всички последваха заповедите му без въпроси и направиха това от феодална вярност към семейството.

Джейк пришпори коня си към кабриолета начело на другите. Рос, с лице като гранит, оправяше юздите, докато Бенър и Лидия седяха прегърнати и тихо хлипаха. Рос погледна към Джейк, когато той се приближи.

— Благодаря.

Джейк кимна кратко. Думите бяха излишни. Ривър Бенд беше украсен за сватбата, която не се състоя. Разстоянието от реката до къщата беше първият удар по чувствата на Бенър. Всеки един от белите стълбове на оградата грееше в ленти и цветя. Мъката й се усили при вида на къщата. Парапетите около портата бяха накичени с гирлянди от разцъфнали камбанки. Клонки от жълти храсти бяха използвани за украса на растенията в саксиите. Дълги маси се ширеха на двора, готови да поемат отбраните ястия и напитки, приготвяни дни наред за многото гости, които никога нямаше да дойдат. Напомняше детска стая, редена за бебе, което се беше родило мъртво.

Рос скочи от кабриолета и помогна на Лидия. Джейк слезе от коня и подаде ръка на Бенър. Тя седеше като парализирана, толкова вцепенена от шока, че дори не забеляза Джейк, докато той не докосна леко ръката й, тихо произнасяйки името й. Тя го погледна и видя съчувственото изражение върху лицето му. После се усмихна изтощено, приемайки ръката му. Сложи другата си ръка на рамото му и го остави да я свали долу. Каубоите се отправиха към градината. Обикновено весела и шумна група, сега те бяха необикновено мрачни. Едно от децата на Анабет мрънкаше, че е жадно. Хектор го плесна малко по-силничко. Тихо и унило като на погребение, те влязоха вътре.

За Бенър имаше и друг удар. Лидия беше украсила предната гостна с кошници с цветя. Сватбените подаръци, все още неотворени, бяха струпани на една маса с дантелена покривка.

Бенър се разтърси от ридания. Рос отиде при нея и сложи ръце на раменете й:

— Принцесо, аз…

— Моля те, татко — каза тя бързо, като не искаше да се разплаче пред всички. — Искам да остана сама.

Тя повдигна поли по начин, който им напомни доскорошното й момичешко държане и се затича по стълбите. След няколко секунди те чуха хлопването на вратата.

— Кучи син! — процеди Рос през зъби. Съблече сакото си, отпусна вратовръзката. — Трябваше да убия това копеле с голи ръце.

Лидия дори не му направи забележка за езика.

— Не мога да повярвам, направо не мога! О, Рос, това ще разбие сърцето на Бенър, аз… — тя се хвърли в прегръдките на мъжа си и се разрида. Рос я въведе в гостната.

Мама действаше практично.

— Анабет, заведи децата в кухнята и им отрежи от оня фантастичен кекс, който сладкарят изпрати вчера. Няма смисъл да го оставяме така. Лий, Мика, кажете на момчетата да се справят с него.

— Маринел, ти налей пунш. Мисля, че всеки може да пийне малко. Хектор, ти се потиш повече от всички мъже, които съм виждала. Махни си сакото и връзката, докато не си се разтопил.

Сватбата на Бенър беше предоставила случай на Лангстънови да се съберат заедно. Семейството беше пропътувало от Тенеси до Тексас с Рос и Лидия и нито времето, нито разстоянията можеха да повлияят на дружбата между тях. Мама Лангстън запълваше мястото на баба за Лий и Бенър. Все още висока и силна, тя беше забележителна жена, здрава телом и духом, но нежна. Нейните караници бяха шумни, но винаги изпълнени с любов. Зик Лангстън беше починал толкова отдавна, че Бенър даже не си го спомняше. В продължение на няколко години след неговата смърт Мама се беше заела да създаде свое стопанство в хълмистата местност Остин. По това време две от децата бяха починали по време на епидемия от скарлатина. Анабет, най-голямата дъщеря на Лангстънови, се беше омъжила за земеделец с ранчо — Хектор Дръмънд. Той беше вдовец с две момичета, а те имаха две момчета. Той беше уредил земя за Лангстънови до своята. Имаше малка ферма, която се надяваше да разшири. Маринел напусна дома, за да посещава училище. Беше работила като сервитьорка в ресторанта на Санта Фе на железопътната линия, за да може да плати обучението си. Тя не се омъжи и когато я питаха, отговаряше, че няма такива намерения.