Сандра Браун - Горещо утро

Бенър се усмихна преди да се обърне към свещеника, а Рос зае място между нея и Грейди.

— Кой дава тази жена за омъжване?

— Майка й и аз.

Рос погледна лицето на дъщеря си. Зелените му очи бяха замъглени. Стисна ръката й и я постави в ръката на младоженеца. После се присъедини към Лидия на първия ред.

Бенър чу шумоленето на тълпата, когато всички седнаха. Тя гледаше лицето на жениха, изпълнена от мисълта, че в този момент няма по-щастлива жена в света от нея. Грейди беше мъжът, с когото щеше да прекара целия си живот. Щяха да се обичат както майка й и баща й. Тя щеше да го прави щастлив през всеки един ден от живота му, без значение какво би й струвало това. Когато Грейди я погледна, тя прочете в очите му същата любов.

Пасторът започна церемонията. Патетичните думи приемаха за Бенър нов смисъл. Да, фразите изразяваха точно това, което чувстваше…

„Тряс“.

Грохот разтърси безметежното спокойствие на църквата. Вибрацийте връхлитаха Бенър като падащи парчета стъкло.

Викове.

Силен тропот се разнесе откъм събралата се тълпа.

Бенър обърна глава. Грейди се свлече до нея. На тъмния му сватбен костюм се отвори зееща червена дупка.

— Грейди!

Бенър падна повлечена от тежестта му. Тя с мъка се повдигна да седне и взе главата му в скута си. Инстинктивно започна да разхлабва яката и вратовръзката му. Очите му се отвориха, гледайки стреснато. Той напразно движеше устни — от тях не излизаше никакъв звук.

Но беше още жив! Бенър отправяше благодарствени молитви, докато закриваше раната с гола ръка, за да спре кръвта.

В мига, в който стана това, Джейк извади пистолета си и го насочи към мъжа, изправен зад най-близкия прозорец. Мъжът държеше пистолет, насочен към предната част на църквата.

— Булката е следващата.

Предупреждението беше изречено с рязък и заплашителен глас. То беше съпроводено с красноречиво движение на пистолета по посока на олтара.

Не само Джейк, но и работниците от Ривър Бенд, които бяха дошли на сватбата, извадиха пистолети. Изплашени, жените заровиха глави в скутовете си. Мъжете се наведоха надолу към редовете, за да запазят децата от заплахата, източникът на която оставаше все още неустановен.

— Всички да хвърлят оръжието! — изкрещя мъжът.

— Рос? — попита Джейк.

— Прави каквото казва.

Още при първия изстрел Рос инстинктивно се наведе и посегна за колта си, за да открие, че той не е у него. Кой би помислил, че ще има нужда от пистолет на сватбата на дъщеря си? Той тихо и злобно изруга. Джейк с нежелание хвърли пистолета си на пода. Работниците от Ривър Бенд последваха примера му. Едва тогава мъжът на прозореца прехвърли единия си крак през ниския парапет и стъпи в църквата. Той издърпа след себе си млада жена и я избута напред.

— Аз съм Доги Бърнс, а това е моето скъпоценно момиче Уанда.

Двамата нямаха нужда от представяне. Доги Бърнс беше известен като най-добрият контрабандист в Източен Тексас. Той имаше клиенти, които биха пропътували мили, за да се уредят при него. Някои му отделяха много време и пари, за да им свърши работа.

Той и дъщеря му бяха мръсни. Мишокафявата коса на Уанда се спускаше в безпорядък чак до раменете. Под мишниците на Доги личаха тъмни, кръгли петна от изпотяване. Те оскверняваха Божия храм, украсен великолепно за случая.

— Много мразя да прекъсвам служба — каза Бърнс саркастично, сваляйки шапка на Лидия и нахлупвайки я отново върху мръсната си коса, — но като баща съм длъжен да спра тази сватба.

Грейди изпъшка от болка и ужас.

— Моля ви, някой… — извика Бенър — помогнете му.

Тя беше отметнала воала си. Очите й се взираха в лицето му. Лидия подаде кърпичка, за да запуши кървавата дупка в рамото му.

— Няма да умре, момиче — каза Бърнс, прехвърляйки гадно стиска тютюн от едната в другата си буза. Кафяви поточета от сока потекоха около устата му. — Ако имах намерение да го убия, той нямаше и да усети куршума, който го прониза. Всичко, което искам е, да прекратя сватбата, заради това, което това копеле направи на момичето ми.

Сега вече тълпата разбра, че нищо не я заплашва. Наведените глави се изправиха. Хапливият език на Бърнс предизвика ропот и няколко ветрила се залюляха.

— Какво искаш? — попита свещеникът. — Как дръзваш да обиждаш Бог в неговия дом?

— Успокой коня, отче. Ще са нужни много и мръсни думи, но те ще бъдат към тях двамата.

Лидия се беше изправила при звука на изстрела и Рос я беше прегърнал покровителствено. Сега той дръпна ръката си и пристъпи напред.