Сандра Браун - Горещо утро

— Е, добре, Бърнс, ти привлече вниманието на всички. Какво искаш?

— Вижте корема на моето момиче — той посочи изпъкналия корем на дъщеря си. — Тук е бебето на Шелдън.

— Не е истина! — изхриптя Грейди.

— Защо правите това, не разбирам — извика Бенър, внезапно забелязала какво става около нея. Досега цялото й внимание беше заето с Грейди и болката му. — Защо дойдохте тук и развалихте сватбата ми?

Всички в църквата бяха покъртени. Такава драма никога не се беше разигравала в малко градче като Ларсен. Това щеше да бъде разказ, който обикаля клюкарските среди с десетилетия. Тълпата поглъщаше всяка дума.

— Справедливост! — каза Бърнс и лицето му цъфна в отвратителна усмивка. — Не е честно и правилно той да се жени за теб, след като е направил дете на моята Уанда, нали?

Грейди се раздвижи и въпреки възпиращите ръце на Бенър, се опита да стане. Клатушкайки се като пиян, той спря поглед върху Бърнс.

— Тя не е бременна от мен.

Същите тези думи, казани на глас, изтръгнаха от наблюдателите нова вълна на ропот.

Бенър стана, взе Грейди за ръка и мрачно погледна бащата и дъщерята, които направиха всичко възможно, за да развалят прекрасния й сватбен ден, бъдещето й, живота й. Тя даже не беше забелязала, че отпред красивата й рокля е цялата на червени петна от кръвта на нейния годеник. Не обърна внимание и на тихите коментари, които се дочуваха откъм тълпата.

Няколко мъже виновно наведоха очи. Лий неудобно пристъпваше от крак на крак. Той нито искаше да срещне яростните очи на Доги Бърнс, нито погледна към мрачната, мълчалива Уанда. Мика конвулсивно преглъщаше. Мама Лангстън го гледаше с такъв изпитателен поглед, който можеше да накара и архангел да се почувства грешник.

— Е, Уанда казва, че си ти — каза Доги с насмешка. — Не беше ли така, Уанда?

Той я избута напред, за да могат всички да видят издутия й от бременността корем. В очите й не личеше никакъв срам, докато хората лукаво я оглеждаха. Устата й беше самодоволно нацупена. Всички мъже, които бяха съгрешили и допринесли за мръсната репутация на Уанда, проклинаха деня, в който са я докосвали и благодаряха на Бога, че тя беше посочила Шелдън. Няколко обета за въздържание се издигнаха към небесата.

— Да, негово е! — каза Уанда намусено. — Той се навърташе около мен, когато татко не беше вкъщи. Той… той…

— Продължавай, Уанда, продължавай, детето ми, кажи какво ти стори.

Тя направи театрален жест, наведе брадичка към гърдите си. Вдигна част от роклята си и промълви:

— Той направи онова нещо с мене.

— Проклета лъжа! — извика Грейди над развълнуваните редици.

Бърнс пристъпи напред, размахвайки пистолета отново:

— Ти наричаш сладката ми дъщеря лъжкиня?

— Да, щом казва, че съм я насилвал.

Грейди побледня повече, отколкото от загубата на кръв и шока от болката. Той осъзна, че се беше хванал в капана. Очите му се плъзнаха първо към Бенър, бледа като роклята си, после към Рос, който изглеждаше мрачен като самия дявол.

— Аз, е… исках да кажа…

Рос го стисна за реверите и го дръпна така, че застанаха очи в очи.

— Ти си правил компания на тая мръсница след като си бил сгоден за дъщеря ми! — прогърмя гласът му.

Джейк с бързо движение, сякаш беше от живак, се озова до Рос. Докато Грейди мрънкаше с болка объркани думи за грубото отношение на Рос, Джейк се наведе и вдигна пистолета си. Бърнс не каза нищо. Всеобщото внимание беше насочено в друга посока. Събраната в църквата тълпа като един обърна пренебрежителен поглед от Бърнс към Шелдън. Джейк зареди колта и размаха дългото му смъртоносно дуло под меката брадичка на Грейди.

— Е, господине, чакаме.

Грейди хвърли към тримата мъже безизразен поглед.

— Може и да съм бил с момичето няколко пъти — кокалчетата на ръцете на Рос побеляха над тъмния костюм на младоженеца. В гърдите му отекна хриптене. Грейди продължи да мънка. — Почти всички мъже в града спяха с нея. Това можеше да бъде и всеки един от тях.

— Дъщеря ми се омъжва за теб, а не за друг. — Той освободи Грейди толкова рязко, че той за малко не падна отново на пода.

— Как можа? — попита Бенър в последвалата напрегната тишина.

Грейди мъчително преглътна и, олюлявайки се, тръгна към нея.

— Бенър — каза той, посягайки умолително.

— Не ме докосвай! — тя отскочи. — Не мога да понеса мисълта да ме докоснеш със същите ръце, с които… — тя се обърна и погледна Уанда Бърнс, застанала с ръка на хълбок и злорадо изражение на лицето.