Сандра Браун - Горещо утро

— Рос е имал много жени преди мен, но след като ме срещна — не. Мога да разбера колко си огорчена.

— Предполагам, че Грейди не ме обича така, както татко обича теб.

— Но някой ще те обикне, скъпа.

— Не мисля, мамо — това донесе нов порой от сълзи.

Когато най-после Лидия я остави, Бенър се просна в леглото, гледайки невиждащо тавана. Тя трябваше да погледне на историята безпристрастно. Как се чувствуваше? Наранена или ядосана? Беше ли се разрушила любовта й към Грейди в момента, когато осъзна предателството му? Беше разгневена, че навлече не само на себе си, но и на семейството такъв позор. Хората в Ларсен дълго нямаше да забравят този ден. В човешката природа беше да се интересуват от чуждото нещастие. Нямаше значение, че всички Коулманови бяха невинни. Грейди беше опетнил и тях заедно със себе си.

Тя беше ядосана и това надделя над общото чувство. Повече не искаше този мъж. И страдаше заради родителите си, а не заради него. Сам си го беше постлал. Няма по-вярна поговорка.

Кой знае, може би не беше го обичала толкова, колкото си мислеше. Неговата лъжа не би била разкрита, ако не беше слабият му характер. Тя щеше да остане в опасна неизвестност. Щеше да бъде негова любяща жена завинаги. В това беше сигурна. И заради това избухна гневът й. Дълго лежа така, без дори да забелязва как часовете изтичат, докато в стаята не притъмня и тя разбра, че слънцето е залязло.

Ставайки рязко от леглото, тя си обеща, че няма да се спотайва като грешница. Проклета да е, ако позволи Грейди Шелдън и слуховете да я разстроят. Изми лицето си със студена вода, за да успокои подпухналите си очи.

Облече се в проста памучна рокля и като приглади косата си, слезе долу в кухнята за вечеря. Когато я забелязаха на вратата, разговорите рязко секнаха. Всички очи почтително се обърнаха към нея. Дори децата на Анабет бяха необичайно тихи. Какво очакваха те? Да остане в стаята до края на живота си? Да стане инвалид? Да се скрие зад сиви мрачни дрехи? И да развие мании като някоя съсухрена стара мома?

— Гладна съм — обяви тя.

Всички стояха стихнали като рисунка върху коледна картичка. Сега изведнъж бързо се раздвижиха, помествайки се, за да й направят място на масата. Подадоха чиния и прибори, преместиха пълни купи с ястия към нея. Заговориха необикновено високо. Усмивките им бяха твърде широки, а очите — твърде блеснали.

— Ти ни разказваше за новите си биволи, Хектор — каза Рос толкова гръмко, че бебето на Анабет заплака.

— Ъ-ъ-ъ, да, е аз, ъ-ъ-ъ, аз…

Бедният мистър Дръмънд, помисли си Бенър като наведе глава над чинията. Той беше и без това достатъчно нервен, за да сложат точно него на топа на устата да води нормален разговор. Тя не говори много, но и не държа поглед забит в чинията. Не беше гладна, но се насили да изяде поне половин чиния.

Някой, навярно Мама, се беше погрижил да се свали цялата украса от къщата. Докато пиеха плодовия пунш не беше останал и помен от сватбената наредба. Лидия беше изнесла от стаята изцапаната сватбена рокля и Бенър се надяваше, че вече са я изгорили. Кошниците с цветя липсваха, дворът беше почистен. Лидия й беше казала да не се безпокои за връщането на сватбените подаръци, — тя щяла да поеме тази досадна грижа. Бенър предположи, че вече е започнала, тъй като опакованите кутии не се забелязваха никъде.

С изключение на необикновено големия брой хора на масата, вечерта с нищо не се отличаваше от коя да е друга пролетна вечер. На Бенър й се струваше, че тя е много по-спокойна от останалите. От време на време тревожно я поглеждаха, сякаш всеки момент очакваха да започне да си скубе косите.

Щом децата се нахраниха, Маринел предложи да ги изведе на разходка. Лий и Мика излязоха, промърморвайки нещо за игра на покер в спалнята на работниците. Мама Лангстън се зае да мие чиниите.

— Ти си стой! — строго заповяда тя на Лидия, която се повдигна от стола. — Ще го свърша за две минути.

Анабет отиде да й помогне. Хектор и Рос обсъждаха проблемите на фермерството. Лидия ги слушаше, загледана в Рос. Джейк кротко си пиеше кафето, гледайки Лидия. Бенър не мислеше за нищо и това беше нормално.

— Мисля да изляза на верандата — каза тя, отмествайки стола си.

— Нека всички да излезем — предложи бързо Лидия. — Там е по-хладно. Джейк, Хектор, вземете си кафетата, ако не сте свършили още.

Когато кухненската работа приключи, Маринел заведе Мама до нейната барачка. Анабет и Хектор тръгнаха да приспиват мрънкащите деца. Бенър пропускаше накъсания разговор край ушите си, но накрая излезе в двора.