Сандра Браун - Горещо утро

Рос и Лидия бяха убедили Мама да дойде да живее с тях в Ривър Бенд, когато Хектор пое и тяхното стопанство. Но не се съгласи безусловно. Отказа гостоприемството на Коулманови. Щеше да работи, също както и най-малкият Лангстън, който беше нает като каубой. Рос построи за нея малка барака. Тя оформи зад нея градина и садеше и отглеждаше всички зеленчуци, които ядяха в Ривър Бенд. Освен това шиеше за семейството и работниците, тъй като Лидия не беше много сръчна с иглата. Лангстънови и Коулманови бяха близки като роднини. Мама не се колебаеше да заповядва, когато обстоятелствата го изискваха. Никой и не помисляше да задава въпроси и всички й се подчиняваха.

В гостната Джейк наливаше уиски на Рос. Той му го подаде безмълвно. Когато първоначалният изблик на сълзи у Лидия пресъхна, тя вдигна глава от рамото на мъжа си.

— Трябва да поговоря с нея, но не знам какво да й кажа.

— Да пукна, ако и аз знам.

Лидия стоеше и приглаждаше полата си. Насочи се към вратата, но преди да излезе, отиде до Джейк и го погали по бузата.

— Винаги можем да разчитаме на теб, нали?

Той задържа ръката й със силната си длан:

— Винаги.

Изглеждаше съвсем естествено, че роклята й е покрита с кръв. Тя усещаше тупането на сърцето си. Гледайки отражението си в огледалото, не можеше да повярва, че само преди няколко часа се беше гледала щастлива, чиста, невинна. Не можеше повече да понася присмеха на тази безполезна одежда. Струваше й се, че ще закрещи, ако не я свали веднага. Не искаше да чака някой да й помогне и започна да се бори сама с редицата кукички на гърба си, откъсвайки ги, когато нервните й пръсти не можеха достатъчно бързо да ги разкопчаят. Накрая захвърли роклята. Булчинското й бельо също беше с кървави петна. Съблече се гола и безмилостно започна да се търка с вода от легена. Но много преди да се усети чиста, дъжд от сълзи закапа по бузите й. Как можа той да стори това? Болката от откритието беше вторична. Убиваше я мисълта, че той е имал друга жена. Как е могъл да отиде при това мръсно момиче, когато обичаше нея? Това беше най-жестоката, недостойна измяна. Докато я убеждаваше в обичта си, той беше удовлетворявал долната си страст с Уанда Бърнс. От мисълта за това й се повдигаше. Тя чу как вратата леко се отваря и затваря. Обърна се. Лидия пристъпи към леглото. Без да каже дума, тя приседна на ръба и взе Бенър на гърдите си. Дълго стояха прегърнати и леко се полюляваха, докато сълзите на Бенър пресъхнаха. Тя зарови глава в скута на Лидия. Майка й прокара пръсти през косата й, тъмна като на Рос, но жива като нейната. Гледаше потока от вълни, които се спускаха непокорно и не се подчиняваха на гребен и фиби.

— Знаеш, че ние с татко ти бихме поели всяка болка върху себе си, за да ти спестим това.

— Да, мамо.

— И ще направим всичко, всичко, което ще ти помогне да го преживееш.

— Сигурна съм — тя избърса носа си с опакото на ръката си.

— Защо го направи? Как можа да ме измами по този начин?

— Той не е искал да те нарани, Бенър. Той е мъж и…

— И това обяснява нещата?

— Не, но…

— Не очаквам младоженецът да е девствен като булката. Не съм толкова наивна. Но след като е признал любовта си и ме е поискал за жена, не е ли това обвързващ залог?

— И аз мисля така. Както и повечето жени. Но голямата част от мъжете — не.

— Толкова ли не можеше да се въздържи? Не заслужавах ли това?

— Той не те сравнява с това момиче, Бенър. Очевидно е.

— Аз исках това толкова, колкото и той — обясни тя.

Много майки биха припаднали, ако чуят дъщерите си да казват тези думи. Лидия не помръдна. Тя разбираше сексуалното желание и се надяваше дъщеря й да се наслаждава на тази страна от живота така, както самата тя. Не мислеше, че това е нещо тайно и срамно.

— А ако аз бях отишла при друг мъж? — попита Бенър. — Как би се чувствал Грейди? Би ли ми простил?

Лидия кимна:

— Не. Но така е устроен светът. Мъжете искат да имат своите… приключения. Грейди го хванаха. Той ще си плати. Но ти също ще платиш. Това не е честно — тя потупа Бенър по бузата.

— Дали съм раздразнителна и нетолерантна? Трябва ли да му простя? — Бенър седна и погледна майка си право в очите. — Имал ли е татко други жени, след като те е срещнал?

Лидия си спомни нощта, когато Рос беше помагал на мадам Ла Рю и нейните проститутки с фургона. Той стоя до късно и се върна пиян. Миришеше на парфюма на проститутките. И тогава, и по-късно той се кълнеше, че въпреки че е бил във фургона им не е могъл да извърши това. Лидия му вярваше.