Сандра Браун - Горещо утро

Преди да е променила решението си, тя наметна шала на раменете си. Никой не чу, когато се спусна по стълбите и излезе през външната врата.

Старата конюшня миришеше на сено, коне и кожа. Бенър обичаше този аромат. Тя го вдъхна докато влизаше безшумно, отваряйки и затваряйки вратата след себе си. Топлият въздух с дъх на мускус я обгърна като одеяло. Всичко беше тихо, но гъмжащо от скрит живот. Кобилите, натежали от бременността си почиваха. Щурците свиреха в скривалищата си. Беше съвсем необичайно да седи по нощница тук в този час. Често й бяха разрешавали да остава, когато някоя кобила имаше трудно раждане. Но беше неестествено да бъде в такъв вид сама с мъж, макар и мъж, който беше част от спомените й откакто се помнеше. Тя почувства първите вълни на колебание. Това, което се канеше да направи, беше дързост. Само преди двадесет и четири часа то беше немислимо. Но тогава тя не знаеше, че съдбата ще вземе такъв жесток обрат и че бъдещето може да се промени така драстично Решението беше взето. Тя беше отишла твърде далеч и нямаше връщане назад. Сеното бодеше босите й крака когато се насочи към слабата светлина, идваща от отделенията във вътрешността на конюшнята. Конете бяха толкова привикнали с нейната миризма, че дори не помръднаха, когато премина между редовете. Широкополата шапка на Джейк висеше на пирон на един от подпорните стълбове. Тя докосна периферията и усмихвайки се в тъмнината, забърса с пръст праха по нея. После надникна през високата до раменете й стена, която разделяше отделенията. Джейк беше приклекнал до коня. Той беше сложил копитото на коляното си и оглеждаше раната от камъка.

Бенър беше доволна, че има малко време да го огледа без той да я забележи. Беше израснала, виждайки в негово лице верен приятел. Тази нощ идваше да го възприеме по съвсем нов начин. Той вече нямаше да бъде неин герой, доверен приятел на родителите й, идол на Лий и Мика, нито син на Мама Лангстън.

Отпъждайки от съзнанието си всички представи за Джейк Лангстън, Бенър го възприемаше единствено като мъж, като непознат мъж. Това, което видя й достави огромно удоволствие. Какво, че цял живот беше обичала по друг начин. Всеки фин кичур от бяло-русата му коса улавяше блясъка на фенера. Косата му беше толкова жива, колкото и самият той — неуправляема, неподдаваща се на никакъв контрол. Навел глава, тя виждаше как къдриците му израстват като корона и падат в непокорни вълни, пръскайки се привлекателно. Изобщо не можеше да си представи косата му намазана с помада така, както понякога правеше Грейди с кафявите си къдрици. Не, Джейк никога не би подчинил която и да е част от тялото си на подобни ограничения. Той носеше косата си дълга, но дали от небрежност, или за красота? Тя се опираше в яката на ризата му и леко се къдреше около добре оформените му уши. Бакенбардите, с цвят на узряла пшеница стигаха до средата на ухото. Тя искаше да ги докосне, да усети твърдостта им върху кадифената мекота на кожата. Веждите му бяха в същия невероятен светлорус цвят. Тя изпитателно гледаше лицето, познато от детството й, сега приведено над нараненото копито. Челото му беше леко издадено напред, скулите — изпъкнали, а бузите леко хлътнали. Само забележителната му физическа сила го предпазваше да не изглежда хилав. Челюстта беше добре оформена без смекчаващи контури. Имаше вид на човек, готов да хвърли предизвикателство на всеки, независимо колко заплашително изглежда той. Ако би си пуснал брада, нямаше съмнение, че тя също щеше да бъде руса, но сега леко набола, тя засенчваше долната част на лицето. Чудеше се как би изглеждал с гъсти мустаци като баща й, но незабавно отхвърли мисълта. Устата му беше широка. Долната устна беше малко по-пълна от красиво оформената му горна устна. Стана й смешно. Реши, че би било престъпление да се скрие такава уста с мустаци.

Вероятно се бе преоблякъл веднага след като се върнаха от църквата. Той беше все още в това, което беше носил на вечеря — мека памучна риза в бледосиньо и джинси. Обувките му бяха стари и ожулени. Имаше изтъркано червено шалче около врата. Той не носеше кобура със своя колт, нито кожените кании, които беше забелязала. Ръкавите на ризата му бяха навити до лактите. Бенър забеляза колко гъвкави са мускулите му когато се движи. Кожата му беше силно загоряла, покрита с фини руси косъмчета, които блестяха на светлината на фенера. Ръцете му се движеха ловко, но успокоително, докато преглеждаше наранения крак. Пръстите му бяха дълги и тънки, но силата им личеше докато ги свиваше и разпускаше около нараненото копито. Гледайки ловкия масаж, Бенър усети в стомаха ново, непознато преобръщане. Тя не беше забелязвала такава открита, зряла мъжественост в него. Любопитството й беше неоправдано, доколкото цял живот беше заобиколена от мъже. Рос, Лий и Мика, работниците в ранчото. Но тя никога не ги беше изучавала така, както сега изучаваше Джейк. Нито си мислеше, че щеше да бъде впечатлена, ако го бе сторила. Той беше мъжествен по начин, който спираше дъха й. Грубата му мъжественост леко я плашеше. Но странното беше, че по някакъв начин привличаше нейната женска природа. Това я накара да заговори преди да се е измъкнала незабелязано от конюшнята и после цял живот да се чуди какво ли щеше да й донесе тази нощ, ако имаше смелостта да остане. Можеше да има много неща, за които да съжалява през този ден, но нерешителността да действа, когато почувства необходимост, нямаше да е между тях.