Сандра Браун - Горещо утро

— Мисля, че най-добре ще направиш ако си тръгнеш веднага и забравиш, че изобщо си го казвала.

Тя поклати глава преди още той да завърши.

— Не, казах го. И това е, което искам. Затова съм дошла. Моля те, Джейк, люби ме.

Той нежно се усмихна, малко поуспокоен и поклати глава.

— Бенър, любима, скъпа, не искам да ти се смея, но…

— Да не си посмял да ми се смееш! — каза тя остро. — Бог е свидетел, че всички тази нощ в града правят това.

Усмивката, която тя би могла да приеме като израз на желание, изчезна от лицето на Джейк.

— Никога не бих ти се присмял. Но това, което предлагаш, е наистина смешно и ти го знаеш.

— Защо?

— Защо? — той се намръщи, защото въпросът му беше стреснал няколко коня. Джейк им даде време да се поуспокоят и понижи глас до пресипнал шепот.

— Това е смешно. Аз съм… Ние сме… ти си… ти си твърде млада.

— Достатъчно съм голяма, за да се омъжа.

— Но не и за мен! Бенър, аз съм два пъти по-възрастен от теб.

Тя не обърна внимание на аргумента му.

— Тази нощ трябваше да бъда булка, Джейк, да позная мъжката любов. Бях лишена от това. Помогни ми. Нуждая се от теб. Направи го за мен.

— Не мога — въздъхна той.

— Можеш!

— Не мога.

— Правиш го през цялото време!

— Ужасни думи за една млада дама.

— Но е истина. Нали? Чувала съм мъжете да говорят за твоите подвизи.

Той строго посочи с пръст към нея.

— Бенър, веднага спри тези мръсни приказки. Отивай в леглото или така ще те нашляпам отзад…

— Престани да ми говориш като че ли съм дете.

— За мене си.

Тя дръпна шала от раменете си и той се смъкна в сеното с тихо шумолене.

— Погледни ме, Джейк. Вече не съм малко момиче. Аз съм жена.

— О, Исусе!

Вътрешностите му се обърнаха. Е, добре, тя беше жена. Красива, привлекателна жена. Това беше факт, който той напразно се опитваше да отхвърли, но тялото му го беше забелязало. Кога бе престанала да бъде скъпата малка Бенър? Кога беше престанала да бъде скъпата дъщеря на най-добрите му приятели? Кога беше израснала от момиченце с остри лакти и рамене и объркани плитки до тази нежна женственост? От момичешка слабост до крехка мекота и закръглена съблазнителност. Беше ли ставало постепенно през годините, когато не я беше виждал, или се беше случило в последните двадесет секунди?

Косите й бяха черни като нощта и се спускаха на меки къдрици около продълговатото лице. Мъжките ръце можеха да се загубят в такава коса. Джейк си представи как я навива около пръстите си, как я усеща върху лицето си, върху устните си, върху корема си.

Винаги беше знаел, че тя е хубаво дете, но сега към него не гледаше дете с кадифени очи и уста, за която той внезапно си помисли, че ще умре, ако не я опита. Лицето й беше чувствено и предизвикателно. То би могло да принадлежи на жена без морал, жена, която знае как да се държи с мъжете и какво да направи, за да ги възбуди. Но лицето принадлежеше на едно сладко невинно момиче, което той познаваше от малко и това беше една от най-жестоките шеги, които Господ можеше да си направи с него. Очите й бяха достатъчно огнени, за да пазят чистотата й от насилие. С извиващите се над тях тъмни вежди, заобиколени от твърди, черни ресници, те бяха твърде дръзки, твърде интригуващи и приканващи. Нейната честност и откритост бяха опасни.

Един поглед към чувствената й уста беше достатъчен да изкара всеки мъж извън границите на приетото. Кой можеше да си помисли, че такава стара дружба като тяхната можеше да предложи такова изпитание. Облачето от лунички около носа й придаваше предизвикателен вид. Кожата изглеждаше като сатен и мека като прясно мляко. Той не дръзна да си представи какъв би бил вкусът й. Тя ухаеше така, сякаш току-що бе изкъпана със сапун, дъхащ на цветя. Искаше му се да зарови лицето си в този букет.

Тя беше гола под прозрачната девствена нощница. За него беше грях дори да си помисли за голото тяло на Бенър Коулман. Изобщо не се съмняваше, че Рос би застрелял всеки, който би допуснал такава мисъл. Но кой мъж с биещо сърце и дишащи гърди би могъл да не мечтае за това стройно тяло, очертало се под мекия плат, кой не би пожелал да го обгърне със своето? Кой мъж би могъл да остане сляп за пълнотата на гърдите й, докосвани от дрехата всеки път, когато тя си поемаше дъх? И, по дяволите, след като той можеше да види тъмните кръгчета на тях…?

О, Господи! За стройните крака и тази тъмна сянка между бедрата й той дори не можеше да мисли — или би полудял, или би направил нещо, за което можеше да бъде обесен. Но привличането идваше не само от предизвикателното й лице и съблазнителното тяло. Душата й първа грабваше мъжкото въображение. За нея беше безумие да се моли да бъде обладана от някого, който имаше достатъчно смелост да опита. Пламенната й натура беше предизвикателство, което всеки мъж, който знае цената си би искал да опита. Ако не да я прекърши, то поне да я подчини на волята си. Това олицетворение на женствеността беше дошло при него и със смелост, от която той само можеше да се възхищава, беше поискала да вземе девствеността й.