Сандра Браун - Горещо утро

— Всичко е наред, Джейк. Не го казах, за да те огорча. Майка ми и аз вероятно сме единствените, които сме се досетили, но няма да кажем на никого. Не можеш да направиш нищо срещу това, че я обичаш.

Тя повдигна глава от гърдите му.

— След като не можеш да притежаваш нея тази нощ, вземи мен.

Косата й се разпиля по рамената и гърба й. Той още беше потресен от откритията на Бенър за чувствата, които бе таил към Лидия през всичките тези години от момента, когато за пръв път я видя да лежи като мъртва в дъждовните гори на Тенеси.

— Ти си самотен, Джейк. Копнееш за жената, която си обичал с години. Но тя обича друг, принадлежи му и винаги ще му принадлежи. Аз трябваше да стана жена тази нощ. Съмнявам се, че някога ще се влюбя в мъж, след като Грейди ме унизи по този начин. Но имам нужда да знам, че мога да спечеля мъжката любов. Върни ми увереността.

Тя вдигна ръце и докосна лицето му. Връхчетата на пръстите й го галеха и тя усещаше докосванията с всяка частица от себе си. Тя задоволи любопитството си и усети, че бакенбардите му са толкова твърди, колкото очакваше. И ушите толкова меки! Проследи строгите линии, които се извиваха около устата му.

— Аз и ти сме точно това, от което всеки от нас се нуждае. Нека си дадем радост и любов тази нощ, Джейк.

Нежните й докосвания го бяха събудили от забравата, в която беше потънал. Те придаваха смисъл на думите й. Той я обгърна с ръце и я придърпа към себе си. Зарови лице в косите й, толкова приличащи на косите на Лидия и въздъхна, когато тялото й се изви под неговото.

— Не можем да направим това, Бенър.

— Можем.

— Аз съм последното нещо, от което се нуждаеш.

— Ти си единственият, от когото мога да поискам това.

— Ти си девствена.

— Да.

— Ще те нараня.

— Не можеш.

— Ще съжаляваш за това после.

— Ще съжалявам повече, ако не го направиш. — Устните й докоснаха шията му там, където ризата се разтваряше. Кожата му беше топла. Той трепна и я стисна леко за раменете.

— Това е грях.

— Как би могло да бъде грях? Ти целуваше драскотините и белезите ми, за да ми минат. Целуни ме сега, Джейк. Махни тази ужасна болка от мен. Дори ако трябва да си представиш, че това е майка ми.

Устата му срещна нейната преди тя да е довършила думите си. Нежно докосване на устните. Размяна на дихание. Мекота. Но наелектризираща. И още веднъж, този път по-дълго. След това той притисна устни към нейните и ги задържа там. Ръцете й нежно се обвиха около врата му. Той чувстваше връхчетата на гърдите й и почти забрави, че не трябва да бърза. Устата му жадно се движеше върху нейната и я притисна, когато устните й не се разтвориха. Той проникна с език вътре.

Тя рязко пое дъх. Усети тласък в тялото си, което се изпъна и се притисна в неговото така, сякаш някой я беше дръпнал рязко за главата.

Той се загуби. Безнадеждно се загуби в нея, във вкуса й, в аромата й, в мекотата й. Секунди по-късно те паднаха върху леглото от сено.

— Бенър, Бенър — дишането му беше неравномерно. — Спри това. Не мога сега. Това не трябва да става.

— Моля те, Джейк. Люби ме.

Когато той смъкна нощницата от рамото й и докосна шията й с отворена уста, всичките му възражения бяха поразени като мишени на стрелбище. Плъзна ръка между телата им, отстранявайки дрехите. Голата й кожа погали неговата. Той беше погълнат от женственост.

Мека и отдаваща се женска плът. Пътят към ада е постлан с коприна.

— О, Боже, о, Боже, помогни ми да не правя това — молеше се той.

Но Господ изглежда беше зает и не чу трескавата молитва на Джейк Лангстън.

Той лежеше по гръб втренчен в тавана и слушаше тихото й хлипане. Обърна глава към нея и сложи ръка на рамото й.

— Бенър — името го задави.

Тя лежеше на една страна, с лице отвърнато от него. При докосването му се сви на кълбо и притисна с ръцете лицето си. Джейк седна и погледна към нея, наричайки се с всички гадни имена, които можеше да измисли. Изправи се, закопча панталона си и излезе от конюшнята, за да й даде време да остане сама, от което вероятно се нуждаеше.

Бенър го чу да излиза. Тя се обърна по гръб и затърка очите си, докато изсъхнаха. Седна, опирайки се бавно на лакти, като спря за момент да си поеме дъх. С треперещи ръце приглади косата си, в която се бяха заплели сламки. Вдигна шала, изтръска го, уви го около себе си и се помъчи да стане. Ръцете й изтриха нов порой сълзи, когато забеляза кървавото петно на одеялото. Виеше й се свят от унижение. Тя се опря на стената, опитвайки се да възстанови равновесието си преди да започне дългия път към вратата. Хладният въздух навън поуспокои пламналата й кожа. Но облекчението беше временно. С крайчеца на окото си забеляза движение и погледна нататък в сянката. Джейк се беше подпрял на стената на конюшнята. Веднага щом я видя, той напусна прикритието си и колебливо пристъпи.