Сандра Браун - Горещо утро

Но независимо колко съблазнителна изглеждаше тази мисъл, той я отхвърли. Обичаше я заради самата нея. Не можеше да пожертва двадесетгодишно приятелство заради двадесетминутно удоволствие. Той ругаеше себе си, че не взе една от проститутките на Присила. Тогава тялото му нямаше да е толкова гладно. Би било по-лесно да каже „не“ на Бенър. Джейк изобщо не се съмняваше в отговора си. Той трябваше да я отпрати. Но внимателно. Без да рискува да я нарани. И без да нанася на гордостта й още един удар.

— Знам, че си жена, Бенър. Аз съм шокиран като виждам каква истинска жена си станала.

— Тогава, люби ме.

— Не. Това само ще влоши нещата. Тази нощ ти си наранена, чувстваш се отхвърлена заради друга жена. Разбирам го. Ти си отчаяна. Това е естествена реакция на стореното от Шелдън. Сега се опитваш да възстановиш наранената си гордост. Този кучи син те обиди и ти искаш да си върнеш самочувствието, но не това е начинът.

— Това е — упорстваше тя.

Той поклати глава. Пристъпи напред и постави ръце на раменете й. Това беше рискован жест, но той чувстваше, че е длъжен да го направи. Необходимо беше да убеди себе си, че може да я докосва и да мисли за нея по начин, по който мислеше и преди. Трябваше да убеди и нея, че така я приема.

— Бенър, нека да не говорим повече за това. Моля те да се върнеш вкъщи. Утре сутринта нещата ще изглеждат различни. Обещавам ти. Ще отидем заедно да яздим и…

— Джейк, не ме ли искаш? — проплака тя тихо.

— Бенър — изпъшка той, затваряйки очи.

— Ако бях някоя друга жена щеше ли да ме искаш?

— Но ти не си!

— Толкова ли голямо значение има това?

— Само това има значение. Ти си Бенър, момиченцето на Рос и Лидия. Помня, когато се роди.

Сърцето й нервно туптеше. Тя сложи ръце на гърдите му и го погледна в лицето.

— А ако не си спомняше всичко това?

— Но аз го помня.

Той се отмести и й обърна гръб. Наведе глава и обхвана слепоочията си. О, само да можеше да не вижда, да не вдъхва аромата й, да не чувства, само да можеше всичките му сетива да спрат да работят, но вместо това те реагираха яростно. Той винаги можеше да контролира нагона си. Сега се презираше. Невероятно беше, че бе се възбудил. Нали тя бе малкото момиченце, което той обичаше да вдига високо, докато то пищеше. Дяволско нещо! Как? Как тялото му можеше да не му се подчинява?

— Ти искаш мъж тази нощ, Бенър — каза той грубо. — Е, аз мога да ти съчувствам и да те разбера, но все още считам, че не това е лекарство за разбито сърце. — Той замълча да си поеме дъх. — Но, кълна се, че не съм този, който ти искаш — каубой, от когото фермерите крият дъщерите си. Правил съм неща, които могат да те ужасят. Не поемам ангажименти. Аз съм скитник, който не притежава нищо друго освен това, което може да опакова в торбата си. Когато спечеля няколко долара ги изхарчвам за уиски, карти и проститутки. Притежавал съм много от тях. Ръцете ми не са достатъчно чисти, за да те докоснат. Помисли за това.

— Обичам те независимо от това какъв си и какво си правил. Винаги съм те обичала.

— И аз те обичам, Бенър. Но ние говорим за нещо различно.

Той отпусна ръце край тялото си с недвусмислена категоричност.

— Не съм аз мъжът, когото ти искаш тази нощ, Бенър.

— И аз не съм жената, която ти искаш, Джейк. Ти искаш майка ми.

Той рязко се обърна.

— Какво каза?

Лицето му беше твърдо. Веждите му се свъсиха над очите, които търсеха нейните.

— Казах, че искаш майка ми — произнесе отчетливо Бенър.

Той гледаше към нея твърдо и ядосано. Тя повдигна брадичка.

— Ти я обичаш, Джейк.

— Не се чуваш какво говориш!

— Предполагам, че винаги съм го знаела, но едва напоследък ми стана ясно. — Той продължаваше да се взира в нея. — Мисля, че майка ми също го знае и затова никога не настоява да останеш тук. Нали? И затова ти никога не си оставал за дълго — защото не можеш да понесеш да гледаш нея и татко заедно.

Вълна от чувства премина през лицето му.

— Рос е най-прекрасният човек, когото някога съм срещал. Той е най-добрият ми приятел.

Бенър се отпусна и се усмихна.

— Знам това, Джейк. Ти вероятно обичаш татко също толкова, колкото и нея, но по друг начин. Недей да отричаш, че обичаш мама, аз го знам.

Той отново се отдръпна, но тя го виждаше в профил. Джейк прекара пръсти през косата си. Лицето му се изкриви от разкаяние. Сърцето на Бенър се сви от съжаление. Тя беше изиграла последния си коз и той се оказа печеливш. Но победата не й донесе радост. Тя винаги беше подозирала причината за това, че той е толкова затворен и самотен. Сега подозренията й се потвърдиха. Тя се притисна в него, обвивайки ръце около кръста му както беше правила като дете. Но този път беше съвсем различно. Беше изненадана колко приятен е допирът на телата им. Той беше по-висок, строен и силен от Грейди. Нещо в нея се разтърси, нещо чудесно и забранено. Още по-чудесно именно за това, че беше забранено.