Сандра Браун - Горещо утро

Тя вдигна глава, направи смела стъпка така, че краят на нощницата докосна върха на обувките му.

— Ти позволи да пояздя с теб Епъл Джек. Това беше специално сбогуване, защото останалите от семейството не се тълпяха наоколо. Имах те само за себе си.

Тя улови погледа му. Отметна глава назад и тъмен облак коса се разсипа по раменете и гърдите й.

— Тогава ти ме целуна.

Това беше братска целувка по бузата, но тя никога не я забрави. При тези тихо прошепнати думи Джейк подскочи като ударен. Той грубо изви ръката й със силните си пръсти и я избута към вратата.

— Време е да отиваш в леглото. Имаш нужда от един хубав сън.

Тя нарочно затътри крака след забързаните му стъпки.

— Къде се каниш да спиш? В бараката?

— Не, искам да наглеждам Сторми още една нощ. Ще спя, както и снощи тук, в конюшнята.

— Няма да е твърде удобно — каза тя, освобождавайки ръката си от него.

— Добре ми е, Бенър. Хайде сега…

— Къде спиш? Имаш ли някакви постелки?

— Постелки ли? — той почти викаше, но не можеше да разбере какво го дразни. — Говориш с човек, прекарал повече нощи навън, на земята, отколкото в легло.

— Е, това не значи, че трябва да спиш така, когато не е необходимо — възрази му тя с твърдост, подобна на неговата.

Преди да успее да я спре, тя се завъртя и провери всички прегради докато намери багажа му. Погледна го с ръце на хълбоците.

— Джейк Лангстън, какво ще си помислят хората, ако разберат, че Коулманови от Ривър Бенд карат гостите си да спят като конете?

При движението шалът се разтвори на гърдите й. Пред него се разкри бродираното деколте на нощницата, както и това, което беше под нея. Тя почти изпусна нервите си и събра шала, готова да побегне, но не се помръдна от мястото си, давайки си вид, че е ядосана от него.

— Добре, Бенър — каза той кратко. Мускулите на челюстта му бяха стегнати. — Ако сега си отидеш оттук, ще легна в това легло така, както си е.

— Не, няма! Или поне не докато не го направя по-удобно. Подай ми няколко одеяла. Те са чисти. В края на краищата, мога да ги постеля под твоето.

Той нетърпеливо прокара ръка през косата си преди да тръгне за одеялата. Като ги донесе, подаде й ги и нервно каза:

— Побързай! Късно е и ти не трябва да бъдеш тук.

Без да обръща внимание на навъсеното му изражение, боейки се да помисли какво означава, тя захвърли настрана неговото одеяло и с повече движения от необходимото разгъна във въздуха първото одеяло преди да го постеле върху сеното. После повтори същото с останалите три преди да сложи неговото върху тях и коленичи да изпъне гънките. Дори да беше забелязала, че шалът й се бе смъкнал от едното рамо заедно с ръкава на нощницата, тя не направи никакво движение, за да го оправи. Гърдите й се движеха под прозрачната тъкан и тя можеше да усети тяхната тежест. Когато протягаше ръце, приготвяйки постелята му със затисната с колене и силно опъната дреха, тя почувства нежната ласка на батистата върху зърната си. Бледата светлина от фенера разхубавяваше кожата й. Тя ли пораждаше тези сенки? Беше ли забелязал Джейк, че тя не е вече дванадесетгодишно момиче с размазано от сълзи лице? Събирайки цялата си смелост, тя стана и го погледна.

— Е, така е много по-добре!

Джейк изтри длани в панталоните с. Бръчиците около устата му личаха. Една вена пулсираше на слепоочието му.

— Да, така е много по-добре. А сега, лека нощ, Бенър. Той рязко се обърна и започна да подрежда нещата от торбата си върху един сандък, служещ за шкаф.

— Но на мене не ми се спи.

— При всички случаи отиваш в леглото.

— Не искам.

— Но аз искам.

— Защо?

— Защото не трябва да бъдеш тука по… в този вид.

— Защо?

— Защото.

Той се изгърби като при самозащита. Движенията му бяха бързи и несръчни. Отне му доста време, докато подреди принадлежностите си върху тесния шкаф.

— Джейк?

Той изпъшка в отговор.

— Джейк, погледни ме!

Ръцете му прекъснаха ненужните движения и застанаха за момент върху сандъка. Бенър видя как гръдният му кош се повдига при дълбокото вдишване. След това той се обърна. Не погледна към нея, а се втренчи в пространството над главата й. Тя здраво стисна ръцете си, привличани сякаш от много силен магнит. Стоеше твърдо изправена, със силно притиснати един до друг крака.

— Джейк, искам да ме любиш!

Секундите течаха в тишината. Въздухът се сгъсти от напрежение, неизказани мисли, удари на сърцата. Никой от тях не помръдна. Най-накрая един от конете изпръхтя. Джейк погледна нататък, а след това забоде поглед в краката си, поклащайки единия на пета и разглеждайки обувката си, сякаш не я беше виждал преди. Той пъхна ръце в джобовете на панталона си, но бързо ги извади, сякаш беше докоснал нещо горещо, и скръсти ръце. Погледна към реда ясли и след това вдигна поглед към мигащата светлина на фенера. Най-после очите му се върнаха към Бенър.