Сандра Браун - Горещо утро

— Хей, Джейк.

Той влезе в бараката.

— Какво? — обърна се той, след като си наля силно кафе.

— Рос иска да те види веднага след като закусиш — осведоми го един от каубоите. — Помоли ме да ти кажа.

Чашата спря на половината път към устата му.

— Каза ли какво иска?

— Не.

— Благодаря.

Джейк не би се изненадал, ако бъде посрещнат тази сутрин от дулото на пистолета на Рос. Това беше сигурно. Ако Рос разбереше какво се бе случило в конюшнята снощи, той би го убил, застрелвайки го в гърба без дори да има угризения. Преди години Лий беше дочул изказването на един от каубоите за съблазнителната фигура на Бенър. Лий се сби с него, за да защити честта на сестра си. Когато Рос ги разтърва, каубоят беше принуден да повтори грубия си коментар. Рос беше толкова разярен, че щеше да пребие до смърт младия човек, ако Джейк и още няколко работници не го бяха спрели. Никоя от жените не разбра за инцидента, но работниците около Ривър Бенд никога не го забравиха. Те уважаваха Рос като работодател и човек, но го отбягваха, когато нервите му се отприщваха. От този ден те не правеха грешката да поглеждат към Бенър, независимо колко привлекателна беше тя. Всички наети по-късно бяха предупреждавани от другите, че дъщерята на шефа е забранена територия.

Джейк седна до дългата маса и изпи кафето си горещо. Той поклати отрицателно глава, когато един от работниците му предложи чиния с бисквити и бекон. Не, Рос не знаеше за миналата нощ. Ако знаеше, Джейк щеше вече да бъде мъртъв. Дори приятелството не би го запазило от гнева му, предизвикан от това, че се е докоснал до Бенър. И, по дяволите, можеше ли да го погледне сега? Как? Как човек можеше да погледне приятеля си, след като току-що е насилил дъщеря му? Той я беше обезчестил. Малката, сладка Бенър. Отвратен от себе си, той за малко не повърна кафето.

— Чух, че идваш от Форт Уърт, Джейк?

— Да — лаконично отговори той.

— Посети ли „Райските градини“? — попита друг от зяпналите каубои.

Лий и Мика, за които той беше легенда, бяха разпространили репутацията му и сред работниците в Ривър Бенд. Повечето от тях бяха твърде млади за дълги пътешествия, а каубоите, които ги бяха правили, се бяха върнали вече.

— Бях там за кратко.

— Е, как беше?

— Страхотно.

— Така ли? Бил си в „Райските градини“? Чувал съм, че проститутките на мадам Присила са най-добрите. Тренирани са в Ню Орлеанс. Така ли е?

— Ню Орлеанс ли? — Джейк се ухили на младежите. Имаше ли смисъл да ги разочарова? — Да, предполагам, че поне някои от тях.

— Спа ли с някоя?

— Дявол да го вземе, сигурно — каза друг, надсмивайки се на своя приятел. — Сигурно даже с всички. Джейк е бил за тях като тоник. Чувах, че докато не си тръгнал, мадам Присила не е могла да изтрие усмивките от лицата им. Изглеждали съвсем сочни. Ухилени като маймуни.

Всички около масата се разсмяха. Джейк само сви рамене и отпи от кафето. Той не се гордееше особено с репутацията си на женкар, въпреки че беше направил всичко необходимо, за да си я спечели. Беше свикнал със закачките за подвизите си в леглото. Тази сутрин беше твърде разтревожен за срещата си с Рос, за да се обръща внимание на познатите подмятания. Сексът и всичко свързано с него беше обичайна тема за разговор между самотните каубои, които често биваха лишени от компанията на жени в продължение на месеци. Нямаше женска история или похождение, които Джейк да не беше повтарял стотици пъти около лагерните огньове. Те вече не го впечатляваха, както по-младите мъже, които бяха готови да ги приемат за чиста монета. Леки подигравки и преувеличения се разменяха, докато един от каубоите каза:

— Как се оправи в такава нощ като миналата? Или успя да доведеш някоя в конюшнята?

Джейк скочи от стола, измъквайки пистолета си толкова бързо, че смехът заседна в гърлата на всички. Оръжието се оказа на сантиметри от носа на нещастния каубой, когато Джейк попита през зъби:

— Какво искаш да кажеш?

Каубоят се смрази от страх. Беше чувал, че Джейк Лангстън може да бъде опасен, когато нервите му пламват и нямаше мъж, който да може да му се противопостави. Сега той се убеди в това и се проклинаше, че не си беше затъкнал устата с бисквитите на Коки, защото изречените думи можеха да му струват живота.

— Н-нищо, Джейк, нищо. Само се пошегувах.

Джейк разбра, че мъжът казва истината и беше смутен, че е загубил самообладание дотам, че да вади пистолет. Но само ако беше проронил и дума, само да беше намекнал, че е видял Бенър да влиза в конюшнята, Джейк би го застрелял преди да позволи да я компрометира. Той спусна предпазителя и прибра пистолета в кобура.