Сандра Браун - Горещо утро

— Можеш да наемеш работници.

Рос сви вежди.

— Каубои, които само чакат да сложат лапи на дъщеря ми?

Джейк бързо се обърна към прозореца.

— Ъхъ. Когато всички чуят за вчера, ще плъзнат слухове. Знаеш как говорят мъжете за жените. Ще считат, че Бенър толкова е възбудила Шелдън, че той е бил докаран до нуждата да потърси някоя като оная кучка Бърнс.

— Тя е красива млада жена, Рос — каза внимателно Джейк. — Може би ще са прави.

— Може би — изръмжа Рос. — Но ние сме я възпитавали правилно. Тя не го е възбудила над точката на скъсване нарочно, кълна се. И ако му се е втвърдявал понякога, би могъл и да потърпи. Във всеки случай, не искам тълпа от каубои, които се наемат само за да й хвърлят поглед. Това ще я безпокои още дълго. Лидия и аз адски се тревожим. Точно сега е много уязвима. Тя ще се опитва да възвърне самочувствието си. Някой нещастен каубой може да се появи и да използва това. Ще го убия на място, но това сигурно би я съсипало.

Родителите й я познаваха добре. Джейк сви юмруци на перваза. Искаше му се да разбие с тях стъклото, да си причини болка, да си наложи напълно заслужено наказание. Вината горчеше като жлъчна отрова в гърлото му. Тя не го оставяше, разяждаше го подобно язва. Той изпитваше болка от нея и Рос неволно я засили повече.

— Ти си единственият човек, на когото ние с Лидия можем да се доверим, Джейк. Моля те, направи това за нас. Приеми работата. Това би било чудесно за Бенър и за теб.

Джейк стоеше със затворени очи, желаейки да може да затвори и ушите си. Накрая бавно се обърна. Той се взира дълго в пода под краката си преди да каже:

— Не мога, Рос. Съжалявам.

— Сто и петдесет долара на месец.

Това беше съдба.

— Не става въпрос за парите.

— Тогава за какво?

— Не мога да стоя на едно място. Аз съм скитник.

— Това са глупости.

Джейк се усмихна унило.

— Сигурно. Пълен съм с тях. Ти не искаш стар нехранимайко като мен да управлява ранчото на Бенър, нали?

— Не, искам, по дяволите. Ти си най-добрият коняр, когото съм срещал, след мен, разбира се — той се ухили самодоволно преди отново да стане сериозен. — Не мога ли да променя решението ти?

Джейк поклати глава.

— Помисли си още докато си тук.

Джейк взе шапката си и се запъти към вратата. Беше я дръпнал вече, когато Рос го спря:

— Джейк?

— Да?

— Дори и аз да приема отказа ти, Лидия не би го приела, а знаеш каква е, когато си науми нещо.

Намери го да лови риба на брега на реката още същия следобед. Без да поздрави, тя се отпусна на тревата до него.

— Хвана ли нещо?

Очевидно не беше. И също така беше очевидно, че не го е грижа за това.

— Случайно ли си тук? — попита той с пура между зъбите.

Бяха поне на половин миля от къщата. Тя му се усмихна точно като двадесетгодишната жена, която за пръв път бе грабнала юношеското му сърце.

— Мама ми каза къде си.

— А тя откъде знае? Нейната способност да ме открива точно когато не искам, е страхотна. Веднъж ме намери, когато оправях Присила Уоткинс в потока. Мислех, че ще ме скалпира. Тогава бях на шестнадесет години — той издуха облаче синкав дим. — Сега съм на тридесет и шест, а тя все още се бърка в работите ми.

— Тя те обича.

— Знам — отвърна той загрижено. — Това е ужасно. Отидох при нея за обяд. Всички бяхме там. Мама, Анабет и челядта й, Маринел и Мика. Но и толкова много от нас липсваха. Татко, бебетата, които никога не пораснаха, Атланта и Самюъл, Люк — Джейк се загледа във водата.

— Той все още ми липсва, Лидия.

Тя сложи ръката си върху неговата.

— Винаги ще ти липсва, Буба.

Той поклати глава и се засмя леко.

— Толкова отдавна беше. Но има дни, когато ми се струва, че чувам смеха му. Знаеш ли, понякога се хващам, че се оглеждам да го видя.

— Старият Мозес ми липсва по същия начин. Чернокожият мъж беше присъединил силите си към тях, когато керванът се разпадна. Неговият работодател, Уинстън Хил, беше убит и той нямаше къде да отиде.

Мозес беше приятел и защитник на Лидия по време на онези първи тежки седмици на женитбата им с Рос. Когато се установиха на земята и Рос беше зает със строежа на къщата, а тя с Лий, помощта му беше неоценима. Тя още го считаше за един от най-скъпите си приятели.

— В деня, когато го погребвахме си спомних как носеше тялото на Люк между фургоните. И как плачеше с достойнство, когато убиха Уинстън. Той беше един от най-състрадателните хора, които съм познавала.

Джейк притисна ръката й върху своята.

— Това лято промени всички ни, нали?