Сандра Браун - Горещо утро

— Знам колко са — повиши леко глас Рос. — Да свършваме.

— Не, татко — Бенър отговори също с повишаване на гласа. — Това е моя земя. Ти ми я даде. Аз ще решавам!

— Земята е твоя при това условие.

— Не е честно.

— Може да не е честно, но ще бъде така.

— Бихте ли се успокоили, вие двамата — прекъсна ги строго Лидия. — Чуйте се само!

Бенър и Рос млъкнаха, но непокорната им кръв продължи да кипи под повърхността. Бенър посрещна бляскащите зелени очи на баща си със също толкова огнени очи и повдигната упорито брадичка.

Лидия умиротворително подзе:

— Бенър, мислех, че ще си доволна. Нима не искаше точно това? Не може да имаш нещо против Джейк. Винаги си го обичала и го молеше да остане всеки път, когато си тръгваше.

Бенър хвърли бърз поглед към Джейк, който продължаваше да стои до прозореца, сякаш разговорът им не го засяга.

— Нямам нищо против Джейк. Разбира се, че не е това причината. — Бенър наивно облиза устни и настоя: — Нямам нужда от никого да се грижи за мен. Не съм дете. Не мислите ли, че съм способна да върша добра работа?

— Ние с майка ти ти имаме доверие — каза Рос.

— Тогава ме оставете да ръководя ранчото както искам.

— Джейк няма да ти пречи — възрази Рос. — Джейк, не сме чули теб. Каниш ли се да правиш нещо, което Бенър няма да хареса?

Джейк бавно се обърна с лице към тях, но Бенър не го видя. Тя бързо наведе поглед към пода. Само с усилие на волята се сдържа да не стисне ръцете си от ужас.

— Знам какво трябва да се прави — започна Джейк бързо. — Също и Бенър. Виждам съвместната ни работа като чудесна. Но няма да приема, ако тя не ме иска. — Той млъкна многозначително.

— Е, Бенър?

Тя просто не можеше. Не можеше да погледне в тези очи и да съзре насмешка. Но нямаше избор. Родителите й очакваха нейния отговор. Тя бавно вдигна глава и погледна Джейк.

Лицето му беше невъзмутимо. Очите му лъхаха студ — нито обвиняващи, нито самодоволни. Изглеждаха празни — така пусти, както се чувствуваше тя през последните два дни. Искаше й се да продължи да се взира в тях, да се опита да прочете мислите му зад неразгадаемата маска, но беше длъжна да каже нещо.

— Това е мое ранчо — каза бързо тя. — Би трябвало да имам право да наема свой управител.

Устните на Джейк се свиха и очите му блеснаха, сякаш смъртоносна болка премина през лицето му.

— Не мислиш ли, че аз съм достатъчно квалифициран?

Тя внезапно почувства гняв към него. Ако не беше проклетата му близост с Рос и Лидия, тя щеше да го постави на място. Отбранителният му тон само я разгневи още повече.

— Знам, че си квалифициран. Но ти си нает от родителите ми да ми бъдеш бавачка. Не се нуждая от това.

— Бавачка! — възкликна Джейк, като направи няколко войнствени крачки напред, докато се озоваха лице в лице.

— Мислиш, че ще прекарвам времето си да те храня с лъжичка? Познай как, млада лейди! Знаеш ли колко е трудно да се правят кошари, да се опъват телени мрежи и да се събира сено? Питай Рос какво превиване на гръб и късане на червата се иска, за да направиш такова място. Ти не помниш кървавата пот и усилията, които родителите ти вложиха в Ривър Бенд, но аз помня.

Очите й опасно просветнаха.

— Не съм глупачка, Джейк Лангстън, и не желая да ми говориш така.

— Добре тогава, недей да мислиш, че по цял ден ще стоя на задни лапи да те забавлявам, защото няма да стане.

— Да ме забавляваш… — промърмори тя.

Рос преметна крак върху крак, скръсти ръце и се приведе над бюрото си, наслаждавайки се на спектакъла. Джейк беше виновен за разглезването на Бенър, колкото и всички останали. И сега най-добре се виждаше противоречивият й характер. Вместо нейната надменност да накара Джейк да се откаже от работата, Рос мислеше, че тя ще го амбицира.

Лидия седеше кротко на дивана, приглаждаше полата си и наблюдаваше това, което става като в театър. Бенър явно показваше вироглавието си. Тя не беше вече разплаканата нещастна булка. Промяната доставяше удоволствие на майка й.

— Не очаквам никой да ме забавлява.

— Е, добре, щом го разбираш.

— Смятам да поема своя дял от работата — с нервно движение Бенър отметна косата си над рамото.

— Дяволски си права — ще я поемеш. — Джейк подсили твърдението си като размаха пръст пред носа й.

Тя го отмести.

— Значи, разбрахме се за това. И престани да ми викаш.

— Само не искам да припаднеш като отидем там.

— Никога в живота си не съм припадала.

— Защото ще има работа не само по ранчото — продължи той, сякаш тя нищо не беше казала. — Ще има всекидневни грижи като готвене, вадене на вода и носене на дърва.